Софияплан анализира транспортната, енергийната и ВиК инфраструктура на Столична община 

24.02.2021, гр. София - В рамките на подготовката на Програма за София са направени анализи на актуалното състояние на транспортната, енергийната и ВиК инфраструктура в Столична община. Анализите са част от пространно проучване на различните аспекти на градското развитие на столицата, което започнахме да ви представяме поетапно миналата седмица. На 15 февруари публикувахме актуалните тенденции в развитието на икономиката, населението и обитаването в Столична община. Следващата седмица ще представим анализите на социалната и културната инфраструктура, а впоследствие и на околната среда. 

При подготовката на анализите екипът на Софияплан използва богата база данни, събрана при създаването на Визия за София. Освен това тя е допълнена и надградена с актуална информация за развитието на града през последните години. Целта е на базата на анализите да бъдат избрани най-важните за града проекти, които могат да кандидатстват за финансиране в новия програмен период на ЕС от 2021 до 2027 година. 

Транспорт 

Експлоатационното състояние на уличната мрежа в Столична община постепенно се подобрява. Липсващите връзки от първостепенната улична мрежа се доизграждат през последното десетилетие, но все още изостават спрямо темповете на разрастване на града и на моторизацията на населението. Последните данни за новорегистрираните и дерегистрираните автомобили в Столична община показват, че степента на моторизация е скочила от 515 авт./1000 души в края на 2016 г. на 663 авт./1000 души през 2020 година. Това е увеличение от 28.7%. За сравнение много от големите европейски градове имат нива на моторизация под 450 авт./1000 души.  

Пешеходната свързаност в рамките на отделните градски зони е добра, но част от зоните са изолирани една спрямо друга. По този начин пешеходните маршрути на кратки разстояния често са значително удължени, което ограничава този тип придвижване. Големите инфраструктурни обекти в града нерядко се явяват бариери, възпрепятстващи свободното пешеходно движение. В някои случаи пространствената изолираност води до социална такава, както и до липса на достъп до базови услуги на близко пешеходно разстояние. 

Наблюдава се тенденция за плавно намаление на пътуванията с обществен транспорт, независимо от пускането на метрото. Градският транспорт все още е доминиращата форма на придвижване, но увеличаването на дела на пътуващите с метро не успява да компенсира спада при останалите видове обществен транспорт, въпреки инвестициите в масовото обновяване на превозните средства.Общото намаление на годишния брой пътници с обществения транспорт за периода 2011 - 2017 г. е 8,6 процента.  

Велосипедният транспорт има огромен потенциал за развитие, тъй като делът му в транспортния микс все още е незначителен - между 1% и 2% според последните проучвания от 2017 и 2020 година. Основната бариера е инфраструктурна, тъй като в момента центърът и основните бизнес зони не са достъпни за голяма част от населението през качествена и безопасна веломрежа. Реализирането на мрежа от безопасни, обособени трасета първо по главните радиални направления към центъра, както и обвързването ѝ с вече съществуващата велосипедна инфраструктура, са най-важните стъпки към повишаването на атрактивността на велосипеда като средство за ежедневно придвижване.  

Пълният анализ на тема “Транспорт” с графики и карти можете да разгледате на интернет страницата на Програма за София 

Водоснабдителна система 

Водопроводната система на Столична община обслужва 100% от населението. По данни на “Софийска вода” АД общата ѝ дължина към декември 2020 г. е 3699,00 км. Язовир “Искър” осигурява водоснабдяването на около 80% от територията на СО, а язовир „Бели Искър“ на около 20% от нея. Съществуващите водоизточници са достатъчни, за да осигурят водоснабдяването на общината през следващите 20 години. Въпреки това трябва да се изследват възможностите за алтернативно водоснабдяване. За подобряване на водния баланс могат да се разгледат вариантите за водочерпене и използване на подземни води, термоминералните води и оборотното използване на вода.   

Контролът на качеството на питейната вода се извършва както от “Софийска вода” АД , така и от РЗИ София чрез постоянен и периодичен мониторинг в 226 пункта за пробонабиране. Качеството на водата, подавана за задоволяване на питейно-битовите нужди е добро. Рядко се наблюдават отклонения от нормативните изисквания. 

Разпределителната мрежа за питейна вода в СО се нуждае от мащабна реконструкция или рехабилитация. Тя е развивана и разширявана едновременно с разрастването на града и значителна част от нея е изградена преди 1999 година. По данни на „Софийска вода“ към 2018 г. почти 50% от мрежата е съставена от стомана и етернит. Тези материали, полагани основно до 80-те години на миналия век, не са достатъчно качествени и имат кратък експлоатационен срок.    

Бързите темпове на строителство на нови сгради води до стихийно разрастване на водоснабдителната система без да се спазва принципът на сключеност на мрежата на СО, възприет при изграждането й. Водопроводната мрежа често се изгражда на парче при реализацията на отделни инвестиционни проекти, като този проблем е особено явен в неурбанизираните територии. 

Пълният анализ на тема “Водоснабдяване” с графики и карти можете да видите на интернет страницата на Програма за София 

Канализационна мрежа 

Дължината на канализационната мрежа на Столична община е 1758,482 км към декември 2020 г., като тя обслужва около 80% от населението.  

Централната градска част на София има изцяло изградена канализационна система. Поради разрастването на града през последните 100 години, отпадъчните водни количества, преминаващи през мрежата в центъра на София са се увеличили значително. Това води до изчерпване на капацитета й и налага извършването на мащабна реконструкция.   

В крайградските територии канализация липсва или не е напълно изградена. За реализация на необходимите дейности по изграждане, доизграждане, рехабилитация и реконструкция на канализационната мрежа е необходим огромен финансов ресурс, с който Столична община в момента не разполага.   

Столична община попада в район със значителен риск от наводнения. За намаляването на риска се предвиждат множество мерки, като най-важните са почистване на речните корита, реконструкция и поддържане на корекциите на реките, ремонт и надграждане на диги, създаване на ретензионни водохранилища в заливните терени. Важно условие за намаляване на риска от наводнения е и правилното функциониране на канализационната система. В момента тя е смесена: поема не само битовите отпадъчни води, но и производствените и дъждовните отпадъчни води. За облекчаване на натоварването ѝ, по време на интензивни дъждове канализацията прелива в софийските реки. 

Пълният анализ на тема “Канализация” с графики и карти вижте на интернет страницата на Програма за София 

Енергия 

По данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) има достатъчно производствени мощности за задоволяване на нуждите от енергия на Столична община. До 2027 г. не се очакват затруднения в електроснабдяването при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност.     

Услугите на „Топлофикация София“ се ползват над 410 хиляди битови и стопански абоната, които нарастват ежегодно със средно 0,5 до 0,7 процента. За последните 10 години присъединеният изчислителен топлинен товар е нараснал със 7,7 процента. Независимо от непрекъснато увеличаващия се товар, консумираната топлинна енергия като цяло намалява и тази тенденция не е временна. Една от причините затова е обновяването на жилищния фонд – над 80% от жилищата в СО вече са със сменена дограма и частична топлоизолация.    

Прогнозата за сумарно потребление на енергия в СО е, че въпреки увеличаване на броя на консуматорите, през 2030 г. то ще намалее до 5,5 млн. МВтч/г, при сегашно ниво на потреблението от 5,66 млн. МВтч/г.    

Поддържането и развитието на централизираното топлоснабдяване е от изключителна важност за чистотата на въздуха в София. Немалка част от основните съоръжения на „Топлофикация София“ са остарели и с изтичащ експлоатационен ресурс. Много от тях трябва спешно да бъдат обновени с нови високотехнологични инсталации.   

Реформите в сектора предвиждат все по-голям дял на енергията, произведена от възобновяеми източници. Потенциал за оползотворяване на територията на Столична община имат слънчевата, аеротермалната и геотермалната енергия, както и горивото от биомаса.  

Пълният анализ на тема “Енергия” с графики и карти е публикуван на интернет страницата на Програма за София 

За Програма за София 

Програма за София е новият план за интегрирано развитие на Столична община за периода 2021-2027 година. Стратегическият документ определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано развитие на града. Подготовката на Програмата е възложена на Софияплан в края на април 2020 от Главния архитект на Столичната община.  

През февруари 2021 г. приключи първият етап от съставянето на документа - анализът на състоянието на общината. В момента екипът работи по втората фаза от подготовката на Програма за София, в която ще бъдат определени зоните с най-големи нужди от намеси, както и предложенията за проекти, които да бъдат реализирани в тях. 

Повече да Програма за София вижте тук: https://sofiaplan.bg/portfolio/programofsofia/ 

Столична община

ОП „Софияплан“
гр. София, Зона Б5, бл. 11, вх. Б, ет. 17
+359 2 920 68 62
info@sofiaplan.bg

Запишете се за нашия бюлетин

Политика за защита на личните данни
Права за ползване на материали
Станете партньор
Отчети за дейността
Правлник за дейността



Изработка на уебсайт от WeboHub