Софияплан публикува сборния документ с анализи на развитието на Столична община

Документът включва общо 26 анализа на различните аспекти на средата

18.03.2020, гр. София – Общинското предприятие „Софияплан“ публикува сборния документ с резюметата на всички анализи, направени в рамките на първия етап от подготовката на Програма за София. Документът включва общо 26 анализа на различни аспекти от развитието на Столична община (СО). През последните седмици ви представихме 19 ключови анализа в сферите на икономиката, населението и обитаванетотранспортната, енергийната и ВиК инфраструктураздравната, образователната, социалната и културната инфраструктура; околната среда. Останалите анализи можете да откриете в сборния документ, като сред тях са Профил на Столична община, Биоразнообразие, Екосистемни услуги, Шум и лъчения, Бедствия и други.

Профил на Столична община

Град София заема площ от 210 кв.км в строителните си граници и е на средна надморска височина от около 550 м. В Централна градска част (ЦГЧ) преобладава сключено квартално застрояване с висока плътност, относително дребномащабна структура на имотите и висока гъстота на населението, надминаваща 30 души на декар в южната част. Центърът на София е запазил в значителна степен жилищните си функции, но нарастващата тенденция за комерсиализация на тази част на града и високите цени на недвижимите имоти и наемите ги изтласква все повече в полза на временен тип обитаване и офиси. Общият устройствен план (ОУП) предвижда съхраняване на средата и обновяване на сградите и инфраструктурата, както и реконструкция и обживяване на публичните пространства и запазване на жилищната функция.

Централните територии около ЦГЧ (вътрешен град) са застроени в периода между двете световни войни на 20-ти век. Първоначално те са с по-дребномащабно застрояване, но постепенно се достига голяма гъстота на населението - 300 души на хектар, и високо ценени от жилищния пазар имоти, въпреки известното преуплътняване. ОУП предвижда обновяване на инфраструктурата без мащабна устройствена намеса.

Периферията на града включва както големите жилищни комплекси, така и т.нар. „нови квартали“. Преобладаващата част от панелния жилищен фонд на София е концентриран в няколко клъстера с предимно 8-етажни жилищни комплекси в периферията на компактния град, допълнени с монолитни стоманобетонни сгради с височина до около 50-60 метра. Плътността на застрояване в тях е относително ниска, но гъстотата на обитаване е висока. Типични за тях са просторните свободни озеленени пространства. Най-големи са жилищните комплекси Люлин и Младост, всеки с по над 100 хил. жители.

 „Новите квартали“ включват все още не напълно изградени територии върху бивши земеделски земи и вилни зони в строителната граница на София, както и населени места в непосредствена близост, но извън тази граница. В южната периферия на града усвояването на незастроените доскоро територии - Манастирски ливади, Кръстова вада, Малинова долина – става бързо, въпреки липсващата техническа и социална инфраструктура. В тези зони има както средноетажно, така и високоетажно застрояване, но все още на отделни “острови”, без свързващите елементи на качествена градска среда.

Пълният анализ на тема „Профил” можете да разгледате на интернет страницата на Програма за София  

Бедствия

Според Плана за защита при бедствия на СО при по-продължителни и проливни валежи, както и при бързо снеготопене могат да възникнат наводнения в населените места по поречията на реките в северната част на Столична община. По данни на Басейнова дирекция реките с най-голям риск от преливане са Искър, Стари Искър, Елешница, Макоцевска, Владайска, Суходолска, Какач, Блато, Костинбродска и Сливнишка. Други уязвими места са тези, при които инженерно е стеснен габаритът на коритото на река за сметка на преминаване на тръбопроводи. Пример за подобно място е река Перловска по продължението на бул. “Евлоги и Хр. Георгиеви” в участъка между ул. “Шипка” и бул. “Мадрид”. Други проблемни зони са булеварди, улици и подлези, където канализационната система не може да поеме водите.

Значителни наводнения на територията на София могат да настъпят при излизане на реките от коритата им, скъсване на диги, преливане, частично или пълно разрушаване на стените на язовирите и хвостохранилищата, при което ще бъдат залети урбанизираните територии в районите Панчарево, Искър, Подуяне, Кремиковци, Надежда, Сердика, Нови Искър, Младост и Слатина, Витоша, Връбница, Овча Купел. Времето за пристигане на водите от река Искър до застрашените райони е приблизително от 15 до 360 минути, което силно ограничава времето за провеждане на мероприятията по защита на населението.   

София попада в район, застрашен от сеизмична активност. Според Плана за защита при бедствия, евентуално силно земетресение би създало тежка обстановка в гъсто застроената централна градска част и в кварталите със старо и несъобразено с антисеизмичните изисквания строителство. Планът определя като рискови и големите жилищни комплекси. Същевременно по-скорошно проучване определя като достатъчно устойчиви ЕПЖС (едропанелно жилищно строителство) и ЕПК (едроплощен кофраж), които представляват основната част от сградния фонд в жилищните комплекси.

Пълният анализ на тема Бедствия” вижте на интернет страницата на Програма за София  

Шум и лъчения

Столична община разработва и периодично актуализира Стратегическа шумова карта, в която оценява нивата на шум на територията на общината, предизвикани от различни източници (автомобилен транспорт, железопътен, трамваен, въздушен и от промишлеността). Основният източник на шум, оказващ най-неблагоприятно въздействие върху населението на София, е автомобилният транспорт. Най-високите измерени нива на шум кореспондират с трасетата на най-натоварените транспортни артерии.

През последните 10 години нивото на шума в голяма част от наблюдаваните от Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ) пунктове на територията на София се задържа трайно над граничните стойности. СРЗИ прави измервания на шума на територията на София в 49 пункта до 2018 г., а след това техният брой нараства на 75 пункта.

Пълният анализ на тема Шум и лъчения” е публикуван на интернет страницата на Програма за София  

Биоразнооразие

Биологичното разнообразие на територията на Столична община (СО) е концентрирано в обектите от Националната екологична мрежа: Природен парк ,,Витоша“, двата резервата „Бистришко бранище“ и „Торфено бранище“, 7 защитени зони от националната екологична мрежа Натура 2000 и 33 зони с богато биоразнообразие, определени във Визия за София.

Особено важно място в опазване на биоразнообразието заема ПП „Витоша”, където са установени 181 вида птици, 13 вида прилепи, 15 вида едри и 22 вида дребни бозайници, 9 вида риби, 1489 вида растения и други. Природният парк е най-гъсто застроената защитена територия в България, а това не е в интерес на биоразнообразието. Съществуващата инфраструктура – хижи, хотели, пътища, ски съоръжения и други – трябва да бъдат обновявани, а не разширявани. Планирането на дейности за развитие на туризма следва да бъдат съобразени с възможностите на природната среда да понесе свързаното с това натоварване и въздействие върху екосистемите и видовете.

Едно от сериозните предизвикателства в ПП „Витоша“ е нефункциониращата пречиствателна станция „Брезовица”. Съоръжението е от изключително значение за обработване на водите от център „Алеко“ и другите обекти в парка. Предизвикателство е и допускането на автомобилен трафик в планината. Столична община трябва да инициира разработването на ПУП, който да планира в цялост инженерната и туристическата инфраструктура в природния парк, съобразявайки се с екологичните изисквания.

Пълният анализ на тема Биоразнообразие” вижте на интернет страницата на Програма за София  

Екосистемни услуги

Осигуряването на качествена и здравословна среда за живот във всяко едно населено място, особено в голям град като София, зависи пряко от качеството на околната среда. Природата предоставя т.нар. „екосистемни услуги“ (ЕСУ) – ползите, извличани от нея. На европейско ниво екосистемните услуги са доказан инструмент както за изучване на ползите от природата, така и за създаването на сценарии за бъдещо развитие, които подпомагат национални и местни политики, в т.ч. териториално и устройствено планиране.

Софияплан в сътрудничество с няколко института на БАН работи по методика за картиране и оценка на екосистемни услуги с цел интегрирането на екосистемния подход в стратегическото и пространствено планиране на СО. В рамките на направения анализ са приоритизирани 12 типа екосистемни услуги с най-голям потенциал и значимост за общината. Това са осигуряване на вода и продукти, пречистване/задържане на замърсявания, ограничаване на шума, защита от наводнения, опрашване и поддържане на биоразнообразието, контрол на болести и вредители, регулация на микроклимата, осигуряване на среда за отдих и спорт, предоставяне на образователна, естетическа и културна среда с висока стойност.  

Пълният анализ на тема Екосистемни услуги” е публикуван на интернет страницата на Програма за София   

Столична община

ОП „Софияплан“
гр. София, Зона Б5, бл. 11, вх. Б, ет. 17
+359 2 920 68 62
info@sofiaplan.bg

Запишете се за нашия бюлетин

Политика за защита на личните данни
Права за ползване на материали
Станете партньор
Отчети за дейността
Правлник за дейността



Изработка на уебсайт от WeboHub