Стратегия "София играе"

СЪЗДАВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА ПОВЕЧЕ И ПО-СВОБОДНА ИГРА

Тази цел произтича от убеждението, че играта като съвкупност от възприятия и удоволствие е най-естественият, пряк и приятен начин за опознаване на света. Колкото повече предпоставки за различни игрови активности предоставя пространството за игра, толкова по-пълноценно, интересно и удовлетворяващо е това опознаване. Това убеждение възприема понятието „игрова стойност“ като ключов критерий при създаване на пространствата за игра. За постигане на по-висока степен на игрова стойност са необходими:

+ Повишаване качеството на пространствата за игра – използване на висококачествени материали и съоръжения. Навременно отстраняване на възникнали повреди. Поддържане на чиста и приветлива среда за игра;

+ Разнообразни игрови активности – Едно от водещите условия при определяне степента на игровата стойност е времето, за което пространството за игра успява да задържи интереса на играещото дете. Колкото повече игрови активности има, толкова по-интересно е мястото за игра;

+ Игра в премерен риск – Рискът от нараняване играе основна роля при изследване, формиране и разширяване личностните граници на всяко дете. Това схващане може да бъде развито чрез конкретни мерки, насочени към осигуряване на възможности за игра в премерен риск;

+ Игра без граници – Възможността за „игра без граници“ е друг важен аспект на тази специфична цел. Една от съществените характеристики на играта е възможността тя да бъде нерегламентирана и без конкретна утилитарна цел. Именно тази освободеност на играта дава най-добри предпоставки за развитие на детското въображение. Създаването на игрови условия не само в границите на специално обозначените за игра места е ключово в това отношение.

УЧЕНЕ И ТВОРЧЕСТВО В ИГРАТА

Тази специфична цел е насочена към придобиване на полезни житейски знания, както и практически умения за тяхното прилагане. Успешното ѝ постигане е свързано с:

+ Организиране на игри в условия, близки до природните. За формиране на двигателната култура на децата, усъвършенстване на техните умения и изучаване на основните природни и физически закони следва да се организират игри с различни естествени материали (земя, вода, въздух, дърво, метал, и др.). В процеса на играта децата опознават техните свойства, особености и взаимодействия и по този начин придобиват знания и практически опит, които са от ключово значение за тяхното израстване;

+ Тематичен характер на игровите пространства, създаващ предпоставки за учене и творчество посредством игра. Привнасяне на подходящи за целта елементи и условия както вътре в площадките, така и в заобикалящата ги среда;

+ Стимулиране на творчеството в играта – приобщаване на децата към процеса на проектиране, изграждане, поддръжка и адаптация на пространствата за игра. Създаване на среда, която да стимулира критичното и градивно мислене у децата, способността им да решават практически задачи и увереността им, че техният глас е важен и значим;

+ Изкуство в играта – увеличаване и подобряване на възможността децата да изявяват и развиват свободно артистичните си таланти и умения във и посредством пространствата за игра и игровите елементи, намиращи се в тях.

ЗАЕДНО В ИГРАТА

Целта е ориентирана към провокиране на усещане за общност в играта. Основни аспекти в осъществяването ѝ са:

+ Създаване на условия за групови активности и игри с колективен и състезателен характер, с което се цели възпитаване на толерантност и отговорност към другите, формиране на качества, подпомагащи работата в екип и развитие на емоционалната интелигентност у децата;

+ Взаимодействие между отделните възрастови групи и учене един от друг. Приемствеността между възрастите следва да бъде насърчавана и стимулирана посредством създаване на условия за отборни игри, в които всеки е от значение и има своето място в групата.

ВНИМАНИЕ КЪМ ВСИЧКИ ВЪЗРАСТИ

Включване на децата в разработването (актуализирането) на анализа на състоянието като първа стъпка от обновяването на местата за игра:

+ Иницииране на диалог с деца от различни възрастови групи за обсъждане на техните нужди по отношение развитието на пространствата за игра;

+ Участие на децата и техните родители в създаването на заданието за проектиране на детските площадки. Формите за това биха могли да бъдат: анкети, публични дискусии по квартали, иницииране на работилници с теоретична и практическа насоченост, в които да участват деца, игри за мобилни телефони и други даващи възможност за обратна връзка способи. Резултатът от тези действия следва да представлява част от изходния „работен материал“ за експертите, които ще проектират и реализират местата за игра.

Използване на елементи на градския и градинско-парковия дизайн с добавена игрова стойност в и извън границите на детските площадки. Тази мярка ще:

+ стимулира развитието на детското въображение, създавайки условия с премерен риск за нерегламентирана игра;

+ повиши естетиката на градската и градинско-парковата среда, с което се повишава и игровата и естетическата ѝ стойност;

+ придаде символна идентичност на общоградско и локално ниво, което от своя страна засилва познавателния интерес и възпитава у децата усещане за принадлежност и отговорност към средата, която обитават;

+ подпомогне свързаността на пространствата за игра и местата за отдих в обща система.

Използване на елементи, конструкции и съоръжения с висока игрова стойност. Това включва:

+ съоръжения, комбиниращи разнообразни игрови активности;

+ елементи/конструкции/съоръжения с абстрактна или опростена в символно отношение форма, стимулиращи свободното развитие на детското въображение;

+ елементи, които позволяват съавторство в адаптацията на средата;

+ елементи и съоръжения, които позволяват на децата да развиват и изявяват творческите и артистичните си умения;

+ елементи, които подтикват децата към колективни и групови активности.

Използване на естествени елементи и материали. Тази мярка включва създаване на тематични дървени, водни, слънчеви, пясъчни и т.н. пространства за игра.

Изграждане на пространства за игра, адаптирани към нуждите на децата в тийнейджърска възраст. Предвид спецификите на възрастова група 12–18 г. тези места освен игрови функции трябва да могат да се използват и за учене, пасивен и активен отдих и неигрова социализация. За изпълнението на тази мярка трябва да се използват/проектират:

+ съоръжения и градинско-паркови мебели с добавена функционалност (например даващи възможност за употреба и като спортни уреди);

+ модулни градинско-паркови елементи с богат набор от възможни конфигурации и функции;

+ условия/места, съобразени с популярните сред тази възрастова група активности (игра на хек, каране на скейтборд, ролери, лонгборд, жонглиране и др.).

ПОСТИГАНЕ НА СОЦИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ

За постигането на социално сближаване, постоянно сътрудничество и взаимодействие в съседската общност се предвижда предприемането на конкретни мерки за преодоляване на отчуждението между хората в квартала, изграждане на ефективно функциониращи съседски общности от различни социални кръгове и изграждане на солидарност между поколенията. Постигането на тази цел включва участие на децата в оценяването на качеството на средата и игровата стойност на детските площадки; общуване между децата и възрастните; срещи между хора от различни социални кръгове.

ГРИЖА ЗА ДЕЦАТА И МЕСТАТА ЗА ИГРА

Целта е насочена към възпитаване на отговорност и контрол както у децата, така и у възрастните за опазване на природата и градската среда, за защита на общностните интереси и преди всичко за опазване на здравето и сигурността на децата по време на игра. За постигането на двете специфични цели се предвижда предприемането на няколко конкретно насочени мерки за участието на съседската общност в проектирането, изграждането и устойчивото съществуване на площадките за игра и превръщането им в места за социални контакти.

Включване на местната общност в процеса на изграждане или адаптация на всяко място за игра:

+ Провеждане на диалог за бъдещето на мястото. Това е специфичен формат за включване на децата и възрастните от кварталната общност в поредица от конкретни инициативи – работилници за мечти, които се водят от експерти, които подпомагат процеса на създаване на идеен проект за трансформация на мястото;

+ Включване на децата в постоянно оценяване на средата и игровата стойност на детските площадки. В часовете в кварталното училище, с помощта на учители и експерти се събират данни за анализи и се формулират предложения за подобряване на средата за игра;

+ Въвличането на студенти в процесите на анализ и проектиране на пространствата за игра. Това предполага съвместна работа между Столична община и университети за курсовите работи на студентите или за техните задължителни летни практики;

+ Използване опита и капацитета на местната общност. Предаването на знание и способности между поколенията е практика, която е ползотворна за всички членове на обществото.

Превръщане на местата за игра в пространства за осъществяване на социални контакти:

+ Местата за игра се използват активно за провеждане на квартални празници заедно с училища, детски градини, читалища, местни НПО, местен бизнес и др.;

+ Местата за игра функционират като квартален двор – използват се за празнуване на рождени дни, лични празници, квартални барбекюта и вечери на двора;

+ Детските игри са съчетани с грижа за цветна градина, зеленчукови/билкови лехи или плодни дървета.

Защита на общностните интереси и опазване на здравето и сигурността на децата по време на игра:

+ Упражняване на контрол и грижа за опазване на средата за игра от външни посегателства и увреждане – организиране на доброволна охрана, поддържане на връзка с местните органи за опазване на обществения ред, осъществяване на партньорски инициативи с местната администрация и др.;

+ Упражняване на грижа върху играта на децата за гарантиране на тяхното здраве и забавления – намиране на подходящи забавни начини за запознаване на децата с възможни опасности; възпитание на взаимопомощ и защита; осигуряване на постоянен, ненатрапчива грижа от страна на съседската общност.

Популяризиране на възможностите за включване на общностите в изграждането и поддържането на местата за игра:

+ Изработване на наръчник за създаване на пространство за игра. Той ще бъде ръководство за създаване, изграждане и грижа за местата за игра заедно с местната общност. Ще описва ролите на всички заинтересовани страни в процеса на създаване и грижа за кварталната градина, като ги илюстрира с разнообразни примери от международния опит;

+ Изработване на широка информационна кампания, която ще разяснява възможностите за гражданско включване.

ПОСТИГАНЕ НА ПОДОБРЕН ТЕРИТОРИАЛЕН БАЛАНС НА ОБСЛУЖВАНЕ

Пространственото планиране на площадките за игра като част от физическата среда на града цели да се осигурят:

+ достатъчно по брой, размер и добре разпределени терени;

+ подходяща устройствена основа за тях;

+ подходящи конкретни пространства с добър достъп и подходяща заобикаляща среда;

+ подходящи по насоченост и характеристики площадки за игра.

Добрата планова основа е важна за вземане на информирано решение за приоритизиране на обектите и определяне етапността за реализация и за правилно разпределяне на човешкия и финансовия ресурс в сферата. Необходима е критична оценка, на базата на обстоен анализ, на мрежата от места за игра с цел оптимизирането ѝ. Според мнения, изразени от служители на районните администрации, цялостните планове за квартали или по-големи структурни части на района, позволяват по-добро управление и приоритизиране на обектите от системата на местата за игра.

СЪЗДАВАНЕ НА КАЧЕСТВЕНИ И РАЗЛИЧНИ ПО ХАРАКТЕР ПРОСТРАНСТВА

Създаването на различни по характер и типология места за игра ще помогне за оформянето на специфичен характер и идентичност на микросредата. Такава среда от своя страна помага за формирането на ясно изразени социални връзки. Тя също така създава атмосферата на сравнение и дори съревнование между различните места за игра, което ще бъде стимул за тяхното постоянно подобряване. Качеството на отделните места за игра трябва да бъде търсено и в характеристиките на средата (засенченост, достъпност, наличие на допълнителни услуги и др.), както и на самите елементи на площадката (материали, разнообразие, позициониране и др.). Избраните специфични цели са в синхрон с Наредба №1 за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра и са ориентирани към обособяване на нов тип пространства с лесен, бърз и безпрепятствен достъп и множество възможности за забавление; безопасна среда за най-малките и интригуваща среда за по-големите.

Създаване на критерии за достъпност за всяко място за игра

Определянето на радиус (обхват) на обслужване на детските площадки включва избора на параметри, които включват физически бариери, психологическо възприятие за средата и други фактори, влияещи на ежедневния маршрут на потребителите на площадките.

Приема се, че средната скорост на придвижване на пешеходци е 4 км/ч. Това се дължи предимно на необходимостта да се обхванат майките с колички; хората с малки деца, както и децата в неравностойно положение, които трябва да имат равна алтернатива за достъп до всички публични пространства в градската среда.

Създаването на пространства с характерен облик значително ще подобри тяхната видимост и разпознаваемост в градската среда. Това допринася за реализирането на лесно достъпни места за игра.

Устройство и поддръжка на пространствата като гаранция за осигуряване на безопасна среда за игра

+ За осигуряване защита на децата, които използват площадките, трябва да се съблюдава комплекс от фактори – близост до улица, ограждане на пространството с физически бариери, психологически разпознаваеми разделители (храсти, дървета, водни площи);

+ Формиране на естествена природна среда, която може да служи като средство и място за учене на малките деца;

+ Намаляване на конфликтите между участниците в движението в уличната мрежа – Създаване на кръстовища с по-дълги цикли на светофарите за пешеходци, отделяне на цикъл от светофара за пешеходци във всички посоки, повдигнати пешеходни пътеки, успокоени зони за движение на автомобилите, използване на психологически елементи за намаляване скоростта на автомобилите – жива ограда, тангираща тротоара, пешеходни пътеки през малко разстояние, стесняване на лентите (запазване на броя им, но стеснени) и др.

Поддържане на динамична карта в Географската информационна система (ГИС) на детските площадки в Столична община

+ Въвеждане на данни за изградените и планирани площадки като основен инструмент за управление и мониторинг на пространствените и физическите измерители на системата;

+ Анализ на ниво отделна площадка на дефицитите или „свръхпредлагането“, отнесени към специфични места от територията и с цел оптималното обслужване на населението, за да могат да бъдат направени разчети за създаването на нови площадки, преосмислянето на стари и ненужни такива или окрупняването им;

+ Оценка на игровата стойност, нивото на безопасност и потенциалните потребители на всяка една площадка, както и оценка на териториалния баланс. За основа на тази актуализация ще бъде използвана събраната до момента информация от съществуващата Дежурна карта на детските площадки, надградена атрибутивно и с възможност за динамично опресняване.

Обвързване на местата за игра с природната среда

При избора на места за нови площадки трябва да се разглеждат с приоритет такива, на които вече има съществуваща висока растителност. Обновяването на съществуващи площадки и изграждането на нови трябва да бъдат съпроводени със засаждането на дървета и храсти, както и с добавянето на други елементи от природната среда:

+ Наличието на растителност в и около игровата среда придава допълнителна игрова стойност, като създава условия за разнообразие от игрови активности. Естествените „площадки“ се основават на концепцията, че децата имат преки и косвени ползи от взаимодействието си с природната среда. Децата, които играят сред природата, са физически и психически по-здрави и развиват по-голяма креативност. Друга полза от играта в природна среда е възможността за опознаване на естествените процеси, протичащи в нея;

+ Особеностите на релефа, бил той естествено (естествени възвишения) или изкуствено (геопластики) формиран, задава подход, който е уместно да бъде следван. Провокирайки игрови активности през различните сезони, те могат да бъдат разглеждани като допълнителен вид съоръжение, покачващ стойността на детската площадка;

+ Композициите с естествени камъни често биват разпознавани (от пряко засегнатата възрастова група граждани) като игрово пространство. Те могат да бъдат използвани като природни съоръжения, задаващи подход към местата за игра;

+ Композиции от други природни материали, в това число: дървени и водни елементи, цветни, дендрологични и ботанически кътове, пътеки, алеи и площадки с настилка от естествени материали и др.;

+ Определени видове растения следва да бъдат използвани с повишено внимание, а други избягвани при проектирането на пространствата за игра и непосредствено заобикалящата ги среда. Списък с такива растителни видове е даден в Наредба №1 за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра. Списъкът следва да се разглежда с професионално внимание към проблема, изискващ индивидуален подход към всеки потенциално опасен вид, нивото му на опасност и ценността му като елемент на зелената система в градска среда.

Създаване на площадки с по-висока игрова стойност и с по-качествена среда

Ключова характеристика на едно пространство за игра е неговата игрова стойност. Площадките трябва да са изградени от елементи, които предоставят различни видове игрови активности и разнообразие в преживяването. Осигуряването на богато разнообразие от игрови активности ще повиши качеството на пространствата за игра, а с това и качеството на градската среда.

+ Планирането на пространства за игра включва и управление на териториите около тях, отчасти с цел създаване на удобство за придружителите на децата. Това включва обектите на обществено обслужване около пространствата за игра (малки магазини и будки), градската мебел и естествените елементи на средата – те нямат пряко отношение към играта, но влизат в общата оценка за игровата стойност на средата;

+ Индивидуален подход за справяне с шумовото и праховото замърсяване. Естествените ограничители от природни елементи имат прахозащитна и шумозащитна функция. Праховото замърсяване от уличната мрежа, производствени дейности и/или временни събития в градската среда може да бъде ограничено чрез създаване на естествена природна бариера от храстови или катерливи растителни видове.

Създаване на изисквания в заданията за изработване на цялостните подробни устройствени планове за предвиждане на свободни пространства за разполагане на площадки за игра (самостоятелни терени) съобразно възприетите стандарти на СО за оразмеряване по население от съответни възрастови групи и радиуси на обслужване.

РАЗРАБОТВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛЕН МОДЕЛ НА ФИНАНСИРАНЕ ЗА ВСЯКО МЯСТО ЗА ИГРА

Успехът на един финансов модел е неразривно свързан с физическия, политическия и социалния контекст, в рамките на който се намират пространството за игра, активите и наличните ресурси. Затова е важно за всяка площадка да бъде изготвен индивидуален анализ, който да се използва за оценката на състоянието и качествата на площадката и на тази база да бъде разработен финансов план, който да отразява социалните и физическите специфики на конкретната площадка. Този план трябва да включва набелязването на всички потенциално заинтересовани страни, изграждането на мрежа от контакти и идентифицирането на финансов модел, подходящ за дадената локация. Финансовият план трябва да разглежда краткосрочните и дългосрочните цели, както и да съдържа инструменти за контрол и мониторинг. Той може да включва етапност на изпълнението с цел разпределяне на общия разход във времето.

Взаимодействието и въвличането на местните общности са важен процес, когато става въпрос за техния квартал, прилагането на индивидуален подход, за определяне на приоритетите и намирането на подходящи финансови модели. Хората са един от най-важните ресурси на града, но за да бъде използван този ресурс ефективно, гражданите трябва да се чувстват оценени, изслушани, разбрани и най-вече да имат усещането за контрол върху процесите, свързани с техния град и още повече с техния квартал. Разнообразните модели на финансиране и въвличането на местните общности било то чрез финансов модел или доброволческа работа осигуряват по-голям контрол върху облика и процесите, протичащи в квартала. Много от гражданите има с какво да допринесат за средата, която обитават.

ВКЛЮЧВАНЕ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРОЗРАЧНОСТ

Разнообразието на финансовите модели и участниците, както и стабилността на един бюджет са силно обвързани с неговата прозрачност. За да бъдат привлечени нови участници в даден проект, гарантирането на пълна прозрачност и отчетност е изключително важен фактор. Това дава увереност и сигурност на отделните участници и чувство за контрол. Граждани, корпорации, организации и други често са склонни да бъдат финансово обвързани с дадена кауза или проект, когато техните инвестиции са видими през цялото време, когато отчетите са налице и най-вече когато очакваните резултати са ясни. Комуникацията и координацията са важен фактор за успешното прилагане на разнообразни финансови модели. Диалогът между различните заинтересовани страни помага за идентификацията на общите цели и интереси. Изграждането на мрежа между различни участници – граждани, студенти, ученици, бизнес, организации, институции и др., е съществено. Създаването на междинно ниво от посредници, което да координира, инициира, изяснява, свързва, контролира, консултира и намира, е ключов процес, за да се постигне устойчиво градско финансиране във времето и пространството.

ЕФЕКТИВНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕСУРСИТЕ

Цикълът на живот на материалите има директен ефект върху размера на една инвестиция, особено ако тя включва и поддръжка. Изборът на материали, както и възможността за тяхното рециклиране или повторно използване са съществени фактори за дългосрочния финансов баланс при изграждането и поддръжката на една детска площадка. За целта на тази стратегия са разгледани два основни аспекта:

+ кръгова икономика, или преосмислянето на процесите и ресурсите (повторно използване, рециклиране и възстановяване на материали в процесите на производство, разпространение и потребление);

+ устойчиво пространство за игра, или съобразяването на една площадка с околната среда, природните дадености и контекста на пространството.

Постигането на гореописаните специфични цели за прилагането на устойчиво финансиране ще бъде осъществено посредством поредица от мерки. Предложените мерки са формулирани на базата на съществуващи и вече изпитани финансови модели в различни държави и градове. Успехът на различните финансови модели е неразривно свързан с физическия, политическия и социалния контекст, в рамките на който се намират пространството за игра, активите и наличните ресурси.

Прилагане на финансови модели от сферата на публичния сектор

+ Финансиране от общинския бюджет – традиционен финансов модел, при който 100% от финансирането идват от заложения годишен бюджет на общината. Този метод в съвременните градове е подложен на сериозен натиск, тъй като често не е достатъчен за изграждането и поддръжката на всички публични пространства на територията на града;

+ Публично финансиране чрез партньорство на различни институции – финансирането на даден обект може да бъде осъществено чрез партньорство между две или повече институции. За целта е нужно идентифицирането на пресечните точки в приоритетите на съответните институции. В повече случаи става въпрос за координиране на бюджетни разходи, а не за тяхното увеличаване;

+ Делегиране на приходи от местни данъци и такси – създаване на възможността определен дял от приходите в общинския бюджет (например приходи от такси за разрешителни за строеж или данък сгради) да бъде делегиран за изграждане и поддръжка на местата за игра (виж Раздел V. Предварителна оценка на въздействието, т.5 Административна тежест, структурни промени и въздействие върху нормативната уредба);

+ Обвързване с частната инвестиционна активност (публично-частно партньорство) – договаряне между местната власт и инвеститор за осигуряване на частен капитал за облагородяването на публични пространства в посочен от съответната районна администрация терен/и, както и площадка/и за игра, обслужваща/и обекта на частната инвестиция. Успешното прилагане на този инструмент зависи от облекчаване на административните процедури, регулиращи дарителската дейност, тъй като по мнението на служители на районните администрации съществуващите процедури отблъскват дарителите;

+ Предлагане на платени услуги в/около мястото за игра – районната администрация организира или дава на концесия услуга, която да е от полза за ползвателите на площадката. Приходите от тази услуга (или концесия) биват инвестирани в поддръжката на мястото за игра;

+ Субсидии и финансови инструменти – по различни регионални, национални, европейски и други програми и фондове и пр.

Прилагане на финансови модели от сферата на частния сектор

+ Корпоративна социална отговорност – все по-разпространен модел за въвличането на средно- и едромащабния бизнес в икономическия и социалния живот. В България вече съществува немалка практика в тази сфера, а децата и съответно местата за игра са тема, която е атрактивна за такъв тип дейност. Този модел включва както финансов аспект, така и възможен логистичен (работна ръка, материали, услуги);

+ Благотворителност – традиционна форма на обществена активност, която бива стимулирана и чрез данъчни облекчения;

+ Продуктово позициониране – може да придобие формата на събитие, на постоянна или временна реклама (съгласно действащата нормативна уредба), на право на именуване на обекти и др. При тази мярка е ключово намирането на баланс между търговския интерес, интереса на децата, обществените и моралните норми и облика на пространството;

+ Сътрудничество с компания производител – при избор на конкретен производител/доставчик се изяснява допълнително целият процес и в кои фази ще участва той. Има световни практики, при които производителите правят отстъпка от цените при положение, че съоръженията не се изграждат от тях, а от местната общност например. Въпреки това повечето предоставят специалист или наръчник. Този модел може значително да намали крайната цена на продукта, както и да въвлече местните общности обвързвайки ги допълнително с новото пространство за игра.

Прилагане на финансови модели, включващи участието на местните общности и неправителствени организации

+ 50/50 – при гражданска инициатива, която адресира пространство за игра и за която са осигурени минимум 50% от средствата от страна на гражданите, Общината допълва с останалите 50% и координира нейното изпълнение. Процесът включва няколко стъпки, сред които подписването на договор между Общината и местната общност на базата на припознат от всички заинтересовани страни проект и план за действие; използване на правни механизми за гарантиране на целевото изразходване на средствата, отделени от заинтересованите страни за целите на проекта и други правни инструменти, гарантиращи пълното, качествено и навременно осъществяване на проекта;

+ Изграждане с помощта на местната общност – разходите за труд обикновено варират между 25% и 45% от целия бюджет. Въвличането на местната общност, която е директно заинтересована от реализацията на проекта, с доброволен труд за част от дейностите (тези, които допускат/позволяват неквалифициран труд) намалява финансовия разход и засилва социалните връзки;

+ Включване на доброволческия сектор – включването на недиректно заинтересовани страни. В София има немалко доброволчески групи, които могат да допринесат с труд за част от дейностите (тези, които допускат/позволяват неквалифициран труд) набиране на средства, организация, координация, информиране, диалог, активиране на местните жители и пр.

Използване на колективното финансиране (crowdfunding) като специфичен модел за финансово въвличане на обществото. Това е начин да се наберат средства от широката общественост, често чрез онлайн платформи и активност в социалните мрежи. Колективното финансиране е бързо развиващ се модел, който в последните години се прилага и като начин за подпомагане на проекти за подобряване на градската среда (т.нар. градско колективно финансиране – civic crowdfunding).

Благодарение на градското колективно финансиране градоустройството може да се превърне в процес с по-голямо гражданско участие и приобщаване. Тези платформи също така откриват нов източник на капитал за проекти, които в противен случай биват трудно финансирани. Моделът на колективното финансиране е успешно приложим и устойчив най-вече в големи градове като София. По-високата гъстота на населението води до потенциално повече заинтересовани страни, които биха финансирали даден проект.

Изграждане и укрепване на мрежа от медиатори. Голяма част от предложените финансови модели излизат извън установените административни практики. За тяхната реализация е необходим човешки ресурс, който не е наличен в районната или централната администрация. За активизирането на описаните модели е нужно наемането от страна на централната администрация на медиатори, които да изпълняват ролята и на координатор, комуникатор, инициатор, активатор, връзка между различни заинтересовани страни, както и да съдействат или организират фондонабирането. Медиаторът следва да участва във всички етапи от процеса на работа. Процесът на избор на медиатор е описан в част IV, т.2 Осъществяване на приоритетни проекти (т.В).

Медиаторът също така играе важна роля при комуникацията и организирането на местната общност, явявайки се неин партньор. Практиката показва, че най-удачно е медиаторът да бъде външен на администрацията човек или организация, например неправителствена или гражданска такава. Медиаторите организират информативни, инструктивни и практически работилници.

Насърчаване и използване на естествени, рециклирани и/или рециклируеми материали. При изграждането на нови или реконструкцията на съществуващи места за игра, е важно да се използват материали, които да са съобразени с различни аспекти, като икономически, висока игрова стойност, устойчивост и природосъобразност и др.