Анализ на подробните устройствени планове 

Основна цел на устройството на територията е да провежда принципи и ценности, заложени в основния закон на страната, и да постига справедлив баланс между общите интереси и интересите на индивида. В този смисъл, планирането на териториите се свежда до няколко основни задачи:

1) да гарантира правото на всеки гражданин на здравословна и благоприятна околна среда;

2) да осигури защитата на околната среда, опазването и рационалното използване на природните ресурси и земеделската земя;

3) да създава условия за реализиране правото на собственост и свободата на стопанска инициатива и

4) въз основа на норми и стандарти да определи справедливо равновесие, когато за осъществяването на едно право е нужно ограничаването на друго такова.

В този контекст е направен анализ на прилагането на Общия устройствен план на Столична община и на подробните устройствени планове за три градоустройствени единици

• м. „Манастирски ливади-запад“;
• жк. „Младост 2“;
• кв. „Подуяне-Център“.

Анализът включва и ефективността на тези планове като инструмент за постигане на баланс между общите и частните интереси.
Основен извод от този анализ е, че Столична община се развива в поголяма степен въз основа на частични подробни планове, подчинени на предвижданията на общия план, но не и на цялостните подробни планове – застроителни и регулационни. В същото време застрояването изпреварва значително осигуряването на инфраструктура от общ интерес – улици и други инфраструктурни мрежи; детски градини, училища, обекти на здравеопазването, на науката, културата и спорта и др; зелени площи и други публични пространства. Наблюдава се ефект на „пренатоварване“ на територията, при което нарастването на застрояването и жителите не е обезпечено реципрочно с допълнителна техническа и социална инфраструктура. Доколкото съществени дисбаланси и дефицити по отношение на качеството на средата са налице, актуализацията на Общия устройствен план следва да ги адресира и да създаде механизми за недопускане на нови дисбаланси в бъдеще, вкл. предвиждайки финансови и организационни мерки. Съществено предизвикателство в процеса на актуализация ще бъде и установяването на адекватен алгоритъм, основан на определянето на норми и стандарти, касаещи оразмеряването на необходимата техническа, социална и зелена инфраструктура спрямо нуждите на население и застрояване, които ще продължат да нарастват.