Стъпка 01: Предварителни консултации

Общинското предприятие Софияплан започна процес по подготовката на изменението на ОУП на СО. В периода ноември 2018 – декември 2019 година са организирани поредица от прояви, чиято цел е да бъдат обобщени мнения, идеи и предложения по темата за предстоящата промяна на плана на София. Проведени са над 30 срещи с участието на близо 120 експерти, сред които урбанисти, архитекти, юристи, инженери, представители на браншови организации.

Процесът стартира в края на 2018 година, когато са организирани първите срещи с експерти, активисти, представители на общинска администрация и бизнеса. В тях участниците споделят мнението си по три основни теми: “Какво е ОУП и как го създаваме?”, “Как прилагаме ОУП?”, “Как усъвършенстваме ОУП?”.

Първото публично събитие, което поставя темата за изменението на ОУП пред широката публика е форумът „Планът на София: Форум за изменението на Общия устройствен план“. Проявата събира близо 300 експерти и граждани в "София Тех Парк" на 17 януари 2019 година, за да дискутират темите:

• кои са силните и слабите страни на действащия ОУП на София
• какви трябва да са същността и съдържанието на ОУП и как той да бъде по-достъпен, прозрачен и ясен
• как се постига публично-частен консенсус и как се защитава общественият интерес
• как да се управлява процеса по създаване, мониторинг, прилагане и изменение на ОУП
• защо са важни данните и защо е важно да планираме на базата на данни
• каква е законовата рамка и има ли нужда от промени в нея

Повече информация за участниците, програмата, видео и снимки от форума вижте тук: https://www.facebook.com/events/287267225263778/

Следващият етап от процеса е събирането на експертни мнения от браншовите организации и общинската администрация. През март и април 2019 година са проведени консултации с представители на Съюза на урбанистите в България, Съюза на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на архитектите, Съюза на ландшафтните архитекти, Камарата на строителите в България, Камарата на геодезистите в България, Камарата на инженерите по геодезия, Националната асоциация на строителните предприемачи, както и представители на Направление "Архитектура и градоустройство". Обсъдени са въпросите:

• разбирането за ОУП като елемент от обществените отношения, свързани с устройство на територията
• функционирането на ОУП като интерактивен елемент от системата, свързана с устройство на територията
• ролята, която всяка една от тези организации би желала да има в предстоящия процес по изменение на ОУП

През май и юни 2019 г. са организирани разговори с експерти, работили по действащия ОУП на София, които споделят своя опит в разработването на плана.

Последният етап от процеса задълбочава експертните разговори в четири теми, които се очертават като приоритетни пред бъдещото изменение на ОУП: „Зелена система“, „Обитаване и жилищен фонд“, „Мобилност“, „Инженерна-техническа инфраструктура“ и „Териториален обхват на функционалните зони и устройствени параметри“.

Получените мнения ще станат един от елементите, на базата на които ще бъде създадено заданието за изменението на Общия устройствен план.

В началото на 2020 г. екипът на Софияплан разработва текст, който е наречен Предложение за нова структура на Общия устройствен план на Столична община. Според него тя трябва да бъде организирана така, че да отразява териториалния характер на плана. Тоест да дава предписания единствено за физически измеримите елементи на средата, които имат траен отпечатък върху територията и са фактор за нейното състояние и/или функциониране. Елементите на ОУП са групирани в пет системи: Екосистеми; Инженерни мрежи и съоръжения; Сгради; Земна основа; Транспортни мрежи и съоръжения.  

Предложението е изпратено за консултации до експерти, политици и браншови организации в периода март - април. Получени са становища от Направление “Архитектура и градоустройство”, Група Град, Съюза на архитектите, Камарата на строителите, Съюза на урбанистите, Съюза на ландшафтните архитекти, както и от експертите арх. Венета Кавалджиева и Мартин Заимов.  

На базата на получените становища текстът, неговото заглавие и съдържание, са променени и развити в нов:

Новото предложение осмисля процеса от различни гледни точки с цел достигането до възможно най-добрия и устойчив подход за изменението на плана. Описани са различни аспекти на това как би трябвало да изглежда ОУП от 21-ви век, както и конкретните стъпки към неговото постигане. Ключов момент е въвеждането на т.нар. параметрично планиране, което позволява активно, навременно и устойчиво управление на територията.  

В разработката са анализирани три основни аспекта:  

• Концепция за ролята, съдържанието, начина на обновяване, прилагането и други аспекти на ОУП. 
• Работен вариант на описанието на процеса по изработване на ОУП: как, кой и кога. 
• Очакван резултат, до който ще доведе така описаният процес. 

Предложението е изпратено за консултации до експерти и браншови организации, като са получени становища от Камарата на строителите, Съюза на архитектите, Съюза на урбанистите и други заинтересовани страни. 

След получаването на тези становища предложението за структурата на информационния модел на плана отново е преработено. Освен препоръките и местната градоустройствена практика и норми, преработката отчита и европейската директива за пространствени данни - INSPIRE. Финалният вариант на информационния модел включва общо 34 елемента, групирани в 5 системи: 

• Околна среда (Атмосферен въздух, Биоразнообразие, Водни тела, Климат, Растителност, Почви, Лъчения, Шум);   
• Инженерни мрежи и съоръжения (Водопроводна мрежа и съоръжения за чисти води, Газопреносна мрежа и съоръжения, Електрическа мрежа, производство на енергия и съоръжения, Други проводи и съоръжения, Канализационна мрежа и съоръжения за мръсни води, Съоръжения за събиране и третиране на отпадъци, Съоръжения за пренос на данни, Топлопреносна мрежа, производство на топлина и съоръжения);  
• Сгради и пространство (Археология, Открити площни обекти, Преместваеми и монументални обекти, Сгради и самостоятелни обекти);  
• Земна основа (Геоложки строеж и процеси, Релеф);  
• Транспортни мрежи и съоръжения (Коридори за въздушно движение, Велосипедна мрежа, Въжени транспортни мрежи, Транспортни съоръжения, Мрежа на колесен обществен транспорт, Пешеходна мрежа, Релсови мрежи, Улици, пътища и паркинг съоръжения и площадки); 
• Организация и устройство (Административни адреси, Географски наименования, Граници и правила).  

Следвайки Описанието на процеса по изменение на ОУП екипът на Софияплан продължава работа по следните задачи: 

• Създаване на параметричен модел 

Параметричното планиране е подход за планиране, при който всички елементи на плана, както входните параметри, така и получените устройствените показатели, се обвързват в обща логическа система на взаимозависимости. Този подход на планиране може да се формализира и съответно да бъде автоматизиран с разработване на софтуерен инструмент. Необходимостта от създаването на нови инструменти за планиране е породена от нуждата от обновяване на Общ устройствен план (ОУП) по начин, който да е адекватен на съвремието ни. Целта на подхода е да предложи на експертите и обществото инструмент, който е чувствителен и адаптивен към качествата на средата. При този подход за планиране постоянно изменящата се среда, с различните ѝ физически и нефизически характеристики, се разглежда като съвкупността от параметри, в които е необходимо да бъде вписано и оценено всяко едно намерение. В Параметричното планиране заобикалящата ни среда се описва чрез параметри, които са обвързани чрез математически модели. За всяко едно намерение за намеса в средата се създават различни сценарии, които отчитат както параметрите преди намесата, така резултата от намесата. Сценариите могат да се изследват чрез промяна на стойностите на параметрите, които варират спрямо обхвата и обема на самата намеса. Колкото по-качествени и изчерпателни са входните параметри, толкова по-обективни са получените сценарии спрямо специфичните качества и нужди на средата. Получените по този начин сценарии не са план сам по себе си. Те обаче са добра основа за информиран диалог между заинтересованите страни, който води до създаването на споделени, устойчиви и ползотворни устройствени планове.

В края на 2021 г. създадохме тест, в който тествахме подхода на параметрично планиране. Тестът е само първата от много стъпки, засяга само анализната част и то само на една определена сфера - детските градини и ясли.

• Създаване на карта на състоянията и тяхното сравнение 

Съпоставка на различни отчетени и планирани състояния на средата и нейните елементи. Целта е да се постигне сравнение между тях и да се извади заключение за постигнатите и непостигнатите цели на действащия ОУП. 

• Извличане на целите от други стратегически документи 

Извеждат се цели и рамки от съществуващите стратегически документи на по-високо ниво. Създава се общ документ (и карта) с приоритетите и устройствените цели, залегнали в ОУП на близките общини. 

Изпълнението на следните дейности е възложено на външни експерти и екипи: 

• Изследване на световната практика 

Този етап включва изследване на световната градоустройствена практика, което се изпълнява от урбанист Павел Янчев. Проучването има за цел качествен и критически анализ на опит и практика без да налага радикално нови или несъвместими модели за планиране. Не се търси алтернатива на ОУП или тотално нова система на планиране, а иновативни подходи в начина на работа в сходно структурирани системи. За целта е извършен детайлен преглед на три чуждестранни примера за съответния еквивалент на Общ устройствен план. Акцентът е върху качеството на изводите и задълбочаване в сложността на всеки контекст, а не количество на разгледаните контексти. Резултатът от изследването е тематично сравнение на положителния и отрицателен опит в чуждестранната градоустройствена практика, което информира с идеи и критични забележки заданието за изменение на ОУП на София. Повече подробности за анализа можете да откриете тук

• Анализ на подробните устройствени планове 

Задачата е възложена на PlaceMake и включва анализ на прилагането на Общия устройствен план на СО и на подробните устройствени планове за три градоустройствени единици - м. „Манастирски ливади-запад“, жк. „Младост 2“, кв. „Подуяне-Център“. Целта е да бъде анализирана ефективността на тези планове като инструмент за постигане на баланс между общите и частните интереси. Цялостните подробни устройствени планове включват баланс на територията, изготвен на базата на конкретни норми, с цел създаване на комфортна и качествена градска среда. Този баланс обаче често се нарушава с частичните изменения в подробните планове, които се аргументират с предвижданията на общия план. Основен извод в анализа е, че Столична община се развива повече въз основа на частичните изменения отколкото на цялостните подробни устройствени планове – застроителни и регулационни. Поради това застрояването изпреварва значително осигуряването на публична инфраструктура – пътна и инженерна мрежа; детски градини, училища, обекти на здравеопазването, науката, културата и спорта; зелени площи и други публични пространства. Наблюдава се ефект на „пренатоварване“ на територията, при което нарастването на застрояването и жителите не е обезпечено с допълнителна техническа и социална инфраструктура. Това води до компрометиране на замисъла на общите и подробни устройствени планове. Пълният анализ можете да изтеглите от този линк:

Проведени са и предварителни разговори с редица университети за включването на докторанти в процеса по обновяването на плана.