Транспортен модел на Столичната община
Придвижването на хора и стоки е една от най-базовите и ключови системи на градовете, която има сериозно отражение върху структурното развитие на територията и функционирането на градските пространства. Транспортната система е тясно свързана и с един от най-ценните ресурси - времето, като сериозен мотив за минали и бъдещи иновации е намаляване на времето, прекарано в придвижване. Други фактори за развитието на сектора също играят роля като увеличаване на превозното количество, редуциране на използваната енергия и екологичен отпечатък, намаляване на произшествията. Основният стремеж е да се подобри ефективността на самата система - по-бързо придвижване на повече хора и стоки, с по-малко енергия и по-малко използвано градско пространство.
През годините са се обособили различни системи за придвижване на хора и стоки, които най-общо се делят на масови и индивидуални. С технологичния напредък се появяват все повече и по-гъвкави превозни средства, които обаче са насочени основно към потребителите на индивидуални транспортни услуги. Иновациите създават повече възможности за пътуване и повече комфорт за потребителите, но и често имат отрицателни ефекти, които са трудни за предвиждане и оценяване дори и от експерти. Стремежът в съвременното планиране е негативите да бъдат идентифицирани преди тяхното възникване и предварително да се вземат мерки за тяхното елиминиране или смекчаване.
С времето се натрупва практика, която може да оформи познание за това кои транспортни решения са благоприятни според контекста, в който се прилагат. Главните елементи на транспортната система изразходват сериозен обществен ресурс, както за изграждането, така и за поддръжката им, а строителните дейности, свързани с това, често нарушават ежедневния ритъм на мястото, където се изпълняват. Тези особености обуславят нуждата от далновидно планиране на инфраструктурата, така че тя да изпълнява предвидената си функция с десетилетия и по най-щадящ за средата и хората начин.
Ценен инструмент за преодоляването на тези предизвикателства са транспортните модели. Те представляват математически модели на търсенето и предлагането в транспортната система. Тяхната роля е да симулират в цифрова среда мобилността в определена територия, която може да бъде ползвана за прогнозиране на ефекта от определени транспортни решения като строителство на нова улица, промяна на маршрута на дадена линия на обществения транспорт, увеличаване на цената за паркиране в зона с платено паркиране, създаване на нов буферен паркинг и други.
Заедно с развитието на информационните технологии, инструментите за събиране на данни и математическото моделиране транспортното моделиране намира все по-широко приложение сред градовете, стремящи се към по-добра интеграция на транспортна инфраструктура в средата и по-ефективно управление на мобилността. В процеса на моделиране се включват множество параметри- физически характеристики на пространството и транспортните системи, икономически, социални, поведенчески, екологични фактори и дори климатични особености. Тази комплексност означава, че транспортните модели не могат да прогнозират бъдещето, но в ръцете на експерти са силен инструмент за оценяване на въздействията и ефективността на градоустройствени решения и инвестиции.
Екипът на Софияплан състави предложение за това какво може да представлява и как би било удачно да работи Транспортният модел на Столичната община. Предложението, заедно с получените коментари по него, е предоставено за разглеждане на общинското ръководство.
