Стъпка 2: Извеждане на цели от Визия за София и други стратегии

Описание:

Столична община е разположена в географски район с богати природни и разнообразни климатични дадености. Тя притежава и добре планирана, но застаряваща зелена система, близост до планини и богатство от повърхностни и подземни води. Тези дадености, обаче не се използват оптимално. Липсата на ясна организация за планиране, стопанисване, управление и мониторинг по прилагане на цялостни политики за синята и зелената системи, както и слабата им интегрираност с останалите системи в Столична община, водят до: цялостно влошаване качествата на средата; ниска адаптивност към климатичните промени; недобра превенция от рискове и аварии; недооценяване и неоптимално възползване от наличния природен капитал;  отсъствие на целенасочено и адаптирано към условията развитие на природния капитал; силно занижени физическа активност и здравословно състояние на жителите; отсъствие на устойчив достъп до планините, заобикалящи СО; намаляващо биоразнообразие.

Специфична цел 1 на „Програма за София“ насочва усилия за създаването на здравословно място за живот, което стопанисва, използва и развива по оптимален начин природния си капитал и е богато на биоразнообразие. Основните стъпки към постигането на тази цел са спазване на всички здравни и екологични норми и принципи, залегнали в европейските и националните политики и прилагане на природосъобразни решения в отговор на съвременните устройствени предизвикателства.

Референтни теми: 

От SWOT анализа по стъпка 1 включва темите: 

• Добро природно разположение в близост до обширни по обхват екосистеми - неоползотворен потенциал; 
• Добре планирана зелена система, осигуряваща връзките на урбанизираните територии с планините, междублокови пространства и градски части, богати на зелени площи.; 
• Дисбаланс между северната и южната част по отношение на обслуженост със зелена система, екологични условия; 
• Силен урбанизационен натиск към Витоша и потенциални зелени площи, намиращи се върху все още неотчуждени терени.; 
• Риск от образуване на мъгли и задържане на замърсяванията на въздуха, прииждания на води; 
• Ниска физическа култура на населението; 
• Липсва ясна организация за стопанисване, управление и мониторинг по прилагане на цялостни политики за водните обекти; 
• Фрагментираност и липса на определени специфични цели и мерки за защитените зони и защитените територии; 
• Уличното озеленяване застарява; 
• Липсва регистър на зелените площи и дълготрайната дървесна растителност; 
• Липса на оптимални анализи, организация, комуникация и оценка на риска при дейностите по превенция и мониторинг и справяне с рискови фактори; 
• Осигуряване на устойчив достъп до ПП “Витоша“; 
• Наличие на голям брой обекти с възможност за използване на минерални води; Възможност за внедряване на съвременни системи за анализ, мониторинг и контрол на отпадъците, качеството на въздуха и почвите, шумовото натоварване, градския топлинен остров и прилагането на природосъобразни решения за смекчаване и предотвратяване на негативните ефекти.

От Визия за София 2050 включва целите: 

• Чиста среда
• Жива среда
• Адаптивен град

В съответствие с целите на ОУП: 

• Ефективно, балансирано и репродуктивно използване на пространствените ресурси на града и региона, като определящо за жизнеността на града условие;  
• Изграждане на балансирана, качествена и устойчива среда за отдих. 

В съответствие с целите от Национална концепция за пространствено развитие: 

• Специфична цел 1.3. - Съхранено природно и културно наследство; 
• Специфична цел 2.2. - Стимулирано развитие на специфични територии; 
• Специфична цел 1.1. - Интегриране в европейското пространство.

В съответствие с целите на Интегрирана териториална стратегия за развитие на Югозападен район: 

• Специфична цел 3.2. - Подобряване качествата на околната среда, чрез изграждане и подобряване на екологичната инфраструктура; 
• Специфична цел 3.3. - Запазване на биологичното разнообразие

Описание:

В периода до 2027г. усилията на общините в България, както и в целия ЕС, ще са насочени към намаляване на зависимостта от изкопаеми горива във всички сектори. В СО съществуват значителни резерви за намаляване на общото потребление на енергия, постепенна промяна в енергийния микс и преминаване към по-широко използване на ВЕИ, при подобрен баланс, сигурност на доставките и задоволяване на нуждите на населението и икономиката. Общината има възобновяеми природни ресурси с добър, но недостатъчно използван потенциал за производство на енергия на място, в т.ч. и в урбанизираната среда. Произведената енергия от ВЕИ, с изключение на тази от ВЕЦ, е с по-скоро незначителен дял в общо потребената. Следва да се подобрят условията за по-широко използване на слънчевата, аеротермалната и геотермалната енергия, отпадъчната биомаса и отпадната топлина. Засилено внимание и усилия са необходими за поддръжка и осъвременяване на градската среда и сградния фонд и привеждането им в съответствие с повишените изисквания за енергийна ефективност, в т. ч. в улесняване и прецизиране на административните и технически процедури и интегриране с мерки за прилагане на жилищна политика. СО следва да бъде лидер и с активни действия и демонстрационни проекти за общинските сгради да спомогне за утвърждаване на по-високи стандарти за енергийна ефективност в строителния бранш - при реконструкция и ново строителство.

Специфична цел 2 на “Програма за София” се концентрира върху намаляването на общото потребление на енергия при интелигентно и устойчиво задоволяване на потребностите. Това е възможно чрез обновяване на съществуващия сграден фонд и повишаване на енергийната му ефективност; намаляване на административната тежест за домакинствата и бизнеса при предприемане на мерки за енергийната ефективност; съществено увеличаване на дела на сградите в СО, които отговарят на критериите за „зелени“, нулево-енергийни и плюсово-енергийни. Стимулиране на постепенния преход към ползване на нисковъглеродна енергия с увеличен дял на местното производство от ВЕИ: поетапна промяна в енергийния микс - по първични източници и по източници към краен потребител; поетапно отпадане на твърдите и течни горива като енергоизточник за отопление, транспорт, производство и строителство на територията на СО; насърчаване използването на масовия градски транспорт; увеличаване на местното производство на енергия от ВЕИ, вкл. преход на “Топлофикация София” към по-зелена енергия и създаване на нови форми на услугата (напр. свързани с нови соларни сградни инсталации) и други. Това е свързано с подобряване на организационно-административните условия и възможностите за активно участие на гражданите в енергийния преход.

Референтни теми: 

От SWOT анализа по стъпка 1 включва темите: 

• Добър ресурс за въвеждане на алтернативни енергийни източници; 
• Липса на жилищни политики за поддръжка на жилищната среда и сградния фонд в съответствие със съвременните изисквания относно енергийната ефективност; Нискоефективно използване на наличните ВЕИ ресурси за територията на общината и слаба подготовка и капацитет за интегрирането им на различни нива; 
• Технически и ресурсни възможности за постепенна промяна на енергийния микс и преминаване към по-широко използване на ВЕИ; 
• Отпадъчна биомаса и отпадна топлина за намаляване енергийната зависимост от изкопаеми горива.

От Визия за София 2050 включва целите:

• Устойчив ресурсен и енергиен баланс

В съответствие с целите на ОУП: 

• Превръщане на града в регионален енергийно разпределителен възел; 
• Изграждане на разнообразна и модерна инфраструктура, осигуряваща развитието на София като регионален и европейски спортен център; 

В съответствие с целите от Национална концепция за пространствено развитие: 

• Специфична цел 1.1. - Интегриране в европейското пространство

В съответствие е с целите на Интегрирана териториална стратегия за развитие на Югозападен район: 

• Специфична цел 1.1. -  Подобряване на научноизследователския потенциал на столицата и района 

Описание:

Кръговата икономика намалява натиска върху природните ресурси и е предпоставка за постигане на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и за забавяне или дори обръщане на процеса на загубата на биологично разнообразие. Половината от общите емисии на парникови газове и над 90 % от загубата на биологично разнообразие, както и недостигът на вода се дължат на добива и преработката на природни ресурси. Преходът към кръгова икономика е заложен на всяко стратегическо ниво в политиките на Европейския съюз, отразявайки ангажимента на държавите-членки към устойчиво икономическо развитие и опазване на биологичните ресурси. Този преход минава през развитието на редица иновации в регулацията, производството и търговията, което е отличен шанс за заетост в нови работни места, свързани с иновации и устойчиво развитие.

Специфична цел 3 се концентрира върху подготовка на икономическите субекти на територията на СО за екологосъобразно бъдеще и укрепване на конкурентоспособността им. Цели се създаване на предпоставки и условия за намаляване на потреблението на суровини и материали и за иновации в производствените процеси, които да гарантират, че използваните суровини остават в икономиката на ЕС колкото е възможно по-дълго. Това е свързано с промяна в начина, по който се произвеждат, но и по който се потребяват стоки и засяга целия жизнен цикъл на продуктите - от проектиране и производство до потребление, поправка, повторно използване, рециклиране и връщане на ресурсите обратно в икономиката. Планираните мерки по тази цел целят създаване на добре функциониращ пазар за висококачествени вторични суровини.

Референтни теми: 

От SWOT анализа по стъпка 1 включва темите: 

• Нискоефективно използване на наличните ВЕИ ресурси; 
• Неефективни политики за намаляване образуването на отпадъци и разделното им събиране; 
• Ниска ресурсна ефективност в повечето малки и средни предприятия (МСП); 
• Наличие на значителен финансов ресурс и разнообразни източници на финансиране за енергийна и ресурсна ефективност; 
• Ангажимент за подобряване на устойчивостта на регионалната икономика - Европейския зелен пакт; 
• Възможност за внедряване на съвременни системи за анализ, мониторинг и контрол на отпадъците; 
• Технически и ресурсни възможности за постепенна промяна на енергийния микс и преминаване към по-широко използване на ВЕИ; 
• Отпадъчна биомаса и отпадна топлина за намаляване енергийната зависимост от изкопаеми горива.

От Визия за София 2050 включва целите:

• Кръгова икономика

В съответствие с целите на ОУП:  

• Ефективно, балансирано и репродуктивно използване на пространствените ресурси на града и региона, като определящо за жизнеността на града условие; 
• Изграждане на конкурентноспособна икономическа структура на европейски, регионално и континентално ниво; 
• Развитие на и превръщането му в европейски и регионален енегро-разпределителен възел.

В съответствие с целите от Национална концепция за пространствено развитие: 

• Специфична цел 2.1. - регионална конкурентоспособност в подкрепа на растежа; 
• Специфична цел 2.2. - Стимулирано развитие на специфични територии

В съответствие е с целите на Интегрирана териториална стратегия за развитие на Югозападен район: 

• Специфична цел 1.1. - Подобряване на научноизследователския потенциал на столицата и района; 
• Специфична цел 1.3. - Подкрепа за регионална специализация устойчиво, валоризираща потенциалите на региона; 
• Специфична цел 2.2. - Насърчаване на заетостта; 
• Специфична цел 3.4. - Териториално развитие и сближаване

Описание:

Столична община е една от най-добре свързаните в транспортно отношение общини в страната и тази с най-добре развита мрежа на обществен транспорт. Въпреки това, личния автомобил е една от доминиращите форми на придвижване поради дефицитите на уличната мрежа, в частност неизградените връзки и некачествена пешеходна и велосипедна инфраструктура, в комбинация с неоптималната маршрутна схема и сравнително бавната скорост на придвижване на обществения транспорт. Липсата на финансови механизми и контрол за ограничаване на замърсяващите и опасни МПС, както и слабият контрол по спазване на правилата за движение и паркиране, правят притежанието на автомобил лесно и единствено логично решение за голям дял от населението като общината. Така се стига до ниво на моторизация, при което нормалното домуване на автомобилите не може да бъде осигурено без значителни публични инвестиции. Тези фактори водят до удължаване на времето в пътуване, негативно въздействие на транспорта върху околната среда (качеството на въздуха), некачествена и опасна градска среда и до негативни здравни ефекти поради обездвижване на населението.

Със Специфична цел 13 “Програма за София” концентрира внимание върху нуждата от усилия за постигането на по-добра свързаност между отделните градски зони и  населените места в рамките на СО, както и за подобряване на транспортните връзки със съседните общини. Това следва да стане при спазването на принципите за устойчивост, което означава, че подобренията в транспортните системи следва да водят до по-достъпна мобилност за всички социални групи и бизнеси, да насърчават използването на устойчиви от екологична и здравна гледна точка видове придвижване и да скъсяват времето за пътуване като същевременно се повишава нивото на безопасност. Изпълнението на тази цел и нейните задачи следва да благоприятства постигането на  качествена и привлекателна градска среда. Дейностите, които подпомагат изпълнението на целта са: доизграждане на основните липсващи връзки от уличната мрежа, за да се ограничат паразитните транзитни пътувания; адаптиране на съществуващите звена от уличната мрежа за активно придвижване посредством осигуряване на качествени настилки и преходи и спазване на принципа за сегрегация; актуализиране и разширяване на маршрутната схема на обществения транспорт, сегрегация на превозните средства от останалия моторизиран трафик и техническо обезпечаване на инфраструктурата за по-високи скорости, където това е възможно; засилване на контрола по спазване на правилата за движение и паркиране, цялостно премахване или значително ограничаване на паркирането по улиците от първостепенната мрежа и поетапно въвеждане на платени зони за паркиране на територията на цяла София.

Референтни теми: 

От SWOT анализа по стъпка 1 включва темите: 

• Относително добра градска и регионална свързаност с развит масов градски обществен транспорт (МГОТ); 
• Липса на оптимална интеграция на различните видове транспорт на територията на общината; 
• Недостатъчна свързаност и маршрутна вариантност на мобилността при значителен дял на транзитния трафик, голяма зависимост от лични автомобили и липса на относими паркинг площи

От Визия за София 2050 включва следните цели: 

• Активно придвижване
• Глобална и регионална свързаност
• Мобилността като услуга
• Популярен масов транспорт

В съответствие с целите на ОУП:

• Свързване на София с европейската магистрална инфраструктурна и транспортна мрежа и превръщането на града в регионален кръстопътен център;  

В съответствие с целите от Национална концепция за пространствено развитие: 

• Специфична цел 1.1. - Интегриране в европейското пространство; 
• Специфична цел 3.1. - Пространствена свързаност и достъп до услуги

В съответствие е с целите на Интегрирана териториална стратегия за развитие на Югозападен район: 

• Специфична цел 3.1. - Подобряване на свързаността на района в национален международен план и вътрешно регионална достъпност; 
• Специфична цел 3.4. - Териториално развитие и сближаване

Описание:

На територията на СО мрежите на техническата инфраструктура са развивани успоредно с разрастването на града. В общия случай те са амортизирани и морално остарели - с надвишена експлоатационна възраст и изпълнени с неотговарящи на съвременните изисквания материали. В други случаи тези мрежи тепърва предстои да бъдат изградени изцяло или доизградени. Това води до ниско качеството на предоставяните услуги, нарушаване на екологичното равновесие и повишаване риска за здравето на населението. 

Специфична цел 14 на “Програма за София” е насочена към подобряване на свързаността и укрепване на мрежите на техническата инфраструктура чрез повишаване на качеството и ефективността им. Целостта и модернизацията на отделните системи ще гарантират достъпа до предоставяните от тях услуги и ще създадат необходимите условия за постигане на устойчиво и балансирано социално-икономическо развитие при щадящо експлоатиране на ресурсите. 

За да се подобри общото състояние на техническата инфраструктура на територията на СО следва да се извършат дейности по изграждане, реконструкция, рехабилитация и модернизация, в които да бъдат вградени интелигентни решения, които да позволят повишаване на ефективността им и подобряване средата на обитаване и оттам - на качеството на живот. Ключов фактор е своевременното повишаване на проектната готовност и идентифициране на финансовите инструменти, чрез които да бъдат финансирани необходимите дейности по разширяване и модернизация на техническата инфраструктура. Трябва да бъде намерено трайно решение и на устройствени проблеми, които възпрепятстват развитието на техническата инфраструктура в урбанизираните територии. Привличането на експертиза от научно-изследователски институти, университети, неправителствени организации и професионални сдружения, с капацитет да предложат приложими и ефективни иновации също ще спомогне за внедряване на съвременни подходи, стандарти и технологии за осигуряване на услугите, предоставяни от техническата инфраструктура. По линия на енергийната инфраструктура следва да се оптимизира инфраструктурна обезпеченост, за да се подсигурят доставките и устойчивото задоволяване на нуждите във всички части на СО. В допълнение следва да се извърши и инфраструктурно обновяване, в това число преход на “Топлофикация София” към по-зелена енергия и по-широк обхват на обслужване.

Референтни теми: 

От SWOT анализа по стъпка 1 включва темите: 

• Добра и покривна инфраструктура и добра подготовка за изграждане на нова, реконструкция и оптимизация на съществуващата; 
• Специфичното географско разположение на София предразполага към прииждания на води и наводнения; 
• Липсва ясна организация за стопанисване, управление и мониторинг по прилагане на цялостни политики за водните обекти, като се допуска лошо стопанисване и замърсяване; 
• Липса на оптимални анализи, организация, комуникация и оценка на риска при дейностите по превенция и мониторинг и справяне с рискови фактори; 
• Голяма зависимост на водоснабдяването на общината от язовир Искър; 
• Необходимост от значителни капиталови разходи за доизграждане, оптимизация и реконструкция на водопроводната и канализационната инфраструктура.

От Визия за София 2050 включва следните цели: 

• Качествена градска среда
• Компактен и концентриран град
• Глобална и регионална свързаност

В съответствие с целите на ОУП: 

• Създаване на условия за инфраструктурно обвързване и обслужване на основните системи на града – обитаване, труд, отдих и на подсистемата Транспортна инфраструктура в технически единно функциониращ градски организъм с характеристиките на балансирана, качествена и устойчива жизнена среда; 
• Създаване на условия за изграждане и утвърждаване на града като регионален информационно-телекомуникационен възел.

В съответствие с целите от Национална концепция за пространствено развитие: 

• Специфична цел 2.1. - регионална конкурентоспособност в подкрепа на растежа
• Специфична цел 3.1. - Пространствена свързаност и достъп до услуги

В съответствие е с целите на Интегрирана териториална стратегия за развитие на Югозападен район: 

• Специфична цел 1.1. - Подобряване на научноизследователския потенциал на столицата и региона;
• Специфична цел 2.6. - Предоставяне на качествени публични услуги; 
• Специфична цел 3.1. - Подобряване на свързаността на региона в национален и международен план и вътрешно регионалната достъпност; 
• Специфична цел 3.2. - Подобряване на качествата на околната среда, чрез изграждане и подобряване на екологичната инфраструктура; 
• Специфична цел 3.4. - Териториално развитие и сближаване

Описание:

Високият дял на индустрии с ниска добавена стойност в икономиката на града не реализира пълноценно потенциала му като столица и основно средище на научната и развойна дейност в страната. България е малка и отворена икономика и основният вектор за растеж е развитието на експортен потенциал в предприятията, което е най-лесно постижимо именно в София. Привличането на човешки капитал към индустрии с висока добавена стойност и с високо ниво на научноизследователска и развойна дейност (НИРД) би допринесло за развитието на такъв експортен потенциал, като същевременно би повишило нивото на доходите в града. Чрез фокус върху образование, иновации и повишена квалификация, това също така би позволило пазарът на труда да е по-устойчив на бурното технологично развитие в почти всички икономически сектори, включително във връзка с политическите ангажименти за устойчиво развитие, разкривайки зелени работни места в нови икономически сектори. Не на последно място привлекателната за НИРД среда би повишила ефективността и намалила ресурсо- и енергоемкостта във всички икономически сектори.

Специфична цел 4 на “Програма за София” е насочена към повишаване ефективността на предприятията, които са двигатели на градската икономика, към развитие и комерсиализиране на иновациите, и към устойчиво повишаване дела на заетост в сектори с висока добавена стойност и експортен потенциал. Градът все още не е развил своя потенциал, но разполага с добри предпоставки за това, тъй като в него са концентрирани висши учебни заведения, клонове на международни високотехнологични компании, центрове на развойната и научна дейнос. Основни насоки за действие са подкрепа за развитие на иновации, популяризирането и интегрирането им в производството, привличане на инвестиции и нови работни места в сектори с висока добавена стойност, както и ефективно сътрудничество между образование, наука и бизнес.

Референтни теми: 

От SWOT анализа по стъпка 1 включва темите: 

• Добри възможности за иновации и стартиращи предприятия, концентрация на човешки и финансов капитал; 
• Голям научен потенциал – технологичен и научен хъб, с концентрация на висши учебни заведения и центрове на развойната и научна дейност; 
• Териториален потенциал за инвестиции в промишлено-складови и логистични центрове, както и вътрешноградски резерви за развитие на компактен град;
• Ниска производителност и ресурсна ефективност в повечето малки и средни предприятия (МСП); 
• Нисък дял на високотехнологичните предприятия; 
• Възможност за популяризиране на София като инвестиционна дестинация при добра координация със съседните територии; 
• Привличане на стратегически инвеститори

От Визия за София 2050 включва целите: 

• Високопродуктивна икономика 
• Център за иновации

В съответствие с целите на ОУП: 

• Изграждане на конкурентноспособна икономическа структура на регионално и континентално равнище; 
• Доразвиване на функциите на града като национална Столица и за развитие на национални функции, до превръщането му в регионален, институционален и делови център; 
• Развитие на града като регионален и европейски научно-образователен и университетски център; 
• Разширяване на функциите на града като национална столица и развитие на наднационални функции до превръщането му в европейски регионален институционален и делови център. 

В съответствие с целите от Национална концепция за пространствено развитие: 

• Специфична цел  2.1. - Регионална конкурентоспособност в подкрепа на растежа

В съответствие е с целите на Интегрирана териториална стратегия за развитие на Югозападен район: 

• Специфична цел 1.1. - Подобряване на научноизследователския потенциал на столицата и района;  
• Специфична цел 1.2. - Повишаване на инвестиционната активност включително, чрез изграждане на нови индустриални зони; 
• Специфична цел 2.2. - Насърчаване на заетостта 

Описание:

В Столичната община административните процедури са все още почти изцяло базирани на хартия и поради това съгласувателните процеси са ненужно дълги. Същевременно са на лице много, но капсулирани данни, както в публичния, така и в частния сектор, чието включване в работата на администрацията, така и в тази на бизнеса, би дало възможност за по-целесъобразни, навременни и устойчиви решения. Необходимостта от такъв тип решения е особено остра в софийския контекст поради високите обществени очаквания към средата в най-широкия смисъл на думата. За тяхното постигане общината не би имала ресурса и капацитета да се справи сама и затова има нужда от партньори. Това партньорство би могло да се потърси в гражданското общество и предприемаческата среда, които са изключително активни в цялата общината и открито изявяват желание за сътрудничество.

Със Специфична цел 5 “Програма за София” цели ускоряване на цифровизацията, постигане на рационално и пълноценно използване на всички данни, събирани в общината, и трансформация на административните процеси по начин, който отчита динамиката в обществените и икономическите отношения. Тази вътрешна реорганизация на процесите в общината следва да се извършва паралелно с утвърждаване на ролята на СО като координатор в реализацията на плановете и стратегиите за развитие, използващи публичен и частен ресурс. Това означава по-успешно включване на гражданите и бизнеса в процесите на вземане и реализиране на решенията. За тази цел е необходимо администрацията на Столичната община да развие капацитет за нови видове действия. Такива биха могли да бъдат въвеждане на регистър с общо предназначение, квалифицирани електронни подписи и централизирана система за самоличност за всички общински служители, но също така въвеждането на цифрови стандарти и номенклатури за данни и документи, за изпълнение на информационни системи и споделени административни услуги. Силно ефективна би била и мярка в посока на въвеждането на електронна единна система за обмен на данни от и към гражданите и позволяваща им да съучастват в създаването и мониторинга на документи и процеси. Дейност, която изисква активност от страна на държавата е създаването на единен национален регистър на адресите.

Референтни теми: 

От SWOT анализа по стъпка 1 включва темите: 

• Нарастващ обем на общодостъпните отворени данни; 
• Активни граждански, професионални и академични организации и групи; 
• Недостатъци в механизмите за мониторинг и оценка на изпълнението на основните стратегически документи за развитие, затруднения във вътрешната комуникация и съгласувателни процедури; 
• Липса на оптимално партньорство, координация и обвързаност между секторните политики; 
• Подобряване на системите за мониторинг, контрол и управление на качеството в общинската администрация, както и увеличаване и разнообразяване на обученията за служители със задължения в рамките на проектния цикъл; 

От Визия за София 2050 включва целите: 

• Общината е стратег
• Децентрализирано и демократично управление

В съответствие с целите на ОУП:

• Преразпределение на функции (съществуващи или нови) между града и региона за постигане на балансирано функционално развитие на отделните им съставни части.  

В съответствие с целите от Национална концепция за пространствено развитие: 

• Специфична цел 3.1. - пространствена свързаност и достъп до услуги

В съответствие е с целите на Интегрирана териториална стратегия за развитие на Югозападен район: 

• Специфична цел 2.4. -Подобряване на социалните услуги и социалното включване; 
• Специфична цел 2.6. - предоставяне на качествени публични услуги; 
• Специфична цел 3.4. - териториално развитие и сближаване. 

Описание:

Преимущественото положение на Столична община като технологичен център с концентрация на висши учебни заведения и центрове на развойната и научна дейност, разнообразие от образователни и социални услуги, и приток на млади и активни хора е предпоставка за намаляване на образователните неравенства, подкрепа за образование насочено към бъдещето и стимулиране на ученето през целия живот. Целта е да се формират личности, способни да се реализират успешно като професионалисти и граждани, допринасяйки за личното си благоденствие и развитие на всички социални сфери. Развитието на научните изследвания с фокус в приложни научни разработки за реализиране на продукти с висока добавена стойност от своя страна е основа за постигане на траен и приобщаващ икономически растеж, интелигентна диверсификация на икономиката, както и утвърждаване на положителен образ на общината и в международен план. 

Специфична цел 6 на “Програма за София” цели намаляване на образователните неравенства и подобрено качество и достъп до образование, осигуряващи пълноценно развитие на жителите на общината, повече възможности за квалификация и преквалификация, както и подсилване на връзките на развойната и научна дейност с бизнеса и администрацията. Дейностите за постигане на целта са свързани с подобряване и модернизация на материалната база, както и повишаване достъпа на населението до образователна и научна инфраструктура. Освен образователните и научните организации, тук се разглеждат и тези за неформално, следдипломно и допълващо образование и обучение. Друг вид дейности са тези, свързани с управлението на самия образователен и научен процес. Това включва програми за насърчаване на ученето през целия живот, ограмотяването на възрастни и преждевременно отпаднали от образователния процес, по-ефективна връзка между образованието и науката с нуждите на трудовия пазар и бизнеса, преодоляване на образователните неравенства, както и възможности за обмен и мобилност в сферата на образованието и науката.

Референтни теми: 

От SWOT анализа по стъпка 1 включва темите: 

• Най-голям местен трудов пазар с висококвалифицирана работна ръка и приток на млади и активни хора, концентрация на човешки и финансов капитал; 
• Наличие на стратегическа рамка по отношение на демографското развитие и активния живот на възрастните; 
• Значително изоставане на основните показатели, характеризиращи развитието, спрямо средните за ЕС; 
• Дисбаланс между северната и южната част на общината и столичния град по отношение на обслуженост с обществени, културни и социални услуги; 
• Застаряващо население и висок коефициент на възрастова зависимост; 
• Налични образователни неравенства и липса на достатъчно места в детските заведения на територията на СО. 

От Визия за София 2050 включва целите: 

• Образование насочено към бъдещето
• Позитивен имидж

В съответствие с целите на ОУП:

• Развитие на града като регионален и европейски научно-образователен и университетски център. 

В съответствие с целите от Национална концепция за пространствено развитие: 

• Специфична цел 2.1. - регионална конкурентоспособност в подкрепа на растежа; 
• Специфична цел 3.1. - Пространствена свързаност и достъп до услуги; 
• Специфична цел 3.2. - Подобряване качеството на социални, здравни, социални и културни услуги

В съответствие е с целите на Интегрирана териториална стратегия за развитие на Югозападен район: 

• Специфична цел 1.1. - Подобряване на научноизследователския потенциал на столицата и района;
• Специфична цел 2.1. - Образование и обучение за висококвалифицирана работна ръка; 
• Специфична цел 2.2. - Насърчаване на заетостта; 
• Специфична цел 3.4. - Териториално развитие и сближаване. 

Описание:

Територията на Столична община има добра обслуженост с обекти на здравната инфраструктура от болничната и доболничната медицинска помощ, както и висока осигуреност с медицински персонал - лекари и стоматолози. Въпреки това, материалната база на някои болници и ДКЦ се нуждае от модернизация, а част от жителите на общината не са удовлетворени от здравните услуги, които се предоставят в населеното им място. Здравната профилактика все още не е достатъчно популярна. Следва да се насочат действия към основните рискови фактори, които влияят върху здравето на населението. Рисковите фактори зависят, от една страна, от поведенчески навици като ниска физическа култура, което води до затлъстяване сред децата, некачествено хранене сред подрастващи и възрастни, консумация на алкохол и тютюнопушене от ранна възраст. От друга страна, върху здравето на населението пряко влияе състоянието на околната среда и особено качеството на атмосферния въздух.

Специфичната цел 7 е насочена към подобряване условията на природната и урбанизираната среда на територията на Столична община, така че да се осигури възможност за здравословен и активен начин на живот. Това включва усилия за подобряване качеството на въздуха, намаляване на шумовото замърсяване и вредните лъчения, осигуряване на чисти води и почви, както и осигуряване на достъп до зони за отдих и създаване на достъпни условия за физическа активност и спорт за всички възрастови и социални групи хора. За да бъде постигната целта, следва да бъдат насочени усилия върху поведенческите фактори, които влияят върху здравословния начин на живот - насърчаване на здравословното хранене, редовно физическо движение и регулярна здравна профилактика. Целта също е насочена към подобряване на състоянието на здравната грижа и модернизиране на болничната и доболничната инфраструктура. Предвижда се създаване на условия за рехабилитация и извънболнично възстановяване, както и постоянно увеличаване на квалификацията на медицинския персонал.

Референтни теми: 

От SWOT анализа по стъпка 1 включва темите: 

• Добра осигуреност с болнични легла; 
• Добро териториално разпределение на здравната инфраструктура и висока осигуреност с медицински персонал, лекари и стоматолози; 
• Близост на ПП “Витоша”; 
• Дисбаланс между северната и южната част - обслуженост с обществени, културни и социални услуги, свързаност, зелена система, екологични условия и инвестиционен интерес; 
• Застаряващо население и висок коефициент на възрастова зависимост; 
• Налични образователни неравенства и липса на достатъчно места в детските заведения; Високи стойности на поведенчески фактори, влошаващи здравето - ниска физическа култура, некачествено хранене; 
• Наличие на стратегическа рамка по отношение на демографското развитие и активния живот на възрастните и за насърчаване на физическата активност на населението, както и за осигуряването на по-здравословна и екологична среда 

От Визия за София 2050 включва целите:

• Здравословен живот и здрави хора

В съответствие с целите на ОУП: 

• Развитие на София като регионален и европейски спортен център; 
• Развитие на София като регионално медицинско, лечебно-възстановително и балнеоложко средище; 
• Изграждане на разнообразна и модерна инфраструктура, осигуряваща развитието на София като регионален и европейски спортен център. 

В съответствие с целите от Национална концепция за пространствено развитие: 

• Специфична цел 3.1. - Пространствена свързаност и достъп до услуги; 
• Специфична цел 3.2. - Подобряване качеството на образователни, здравни, социални и културни услуги 

В съответствие е с целите на Интегрирана териториална стартегия за развитие на Югозападен район: 

• Специфична цел 2.3. - Осигуряване на равен достъп до качествени здравни услуги 

Описание:

Богатото и разнообразно културно наследство, стратегическото местоположение по отношение на международните културни коридори и маршрути,  концентрацията на културни институти и обекти на културата, на артисти, културни оператори,  културно творчески индустрии,  добре развитата система на читалищата и тяхната дейност дават на Столична община конкурентно предимство за оползотворяването на този потенциал като инструмент за социално сближаване, стимулиране на творчеството, както и за генериране на икономически ползи. 

Със Специфичната цел 8 “Програма за София” концентрира усилията в съхраняване на културното богатство, което включва както подобрено интегриране и разпознаване на недвижимите културни ценности и нематериално наследство, така и подобряване на условията за създаване и развитие на културата и творчеството, като предпоставка за конкурентоспособност на общината и жителите ѝ. Дейностите за постигане на целта са свързани с подобряване на материалната база на обектите за култура, както и подобряване на достъпа на населението до тях. Това включва и дейностите, свързани с опазването на недвижимите културни ценности, тяхната качествена реставрация и поддръжка. Друг вид дейности са тези, свързани с организацията и управлението на културното предлагане и насърчаване на творчеството, оценяване на добавената стойност, която културно-творческите индустрии носят на жителите на общината по отношение на личностното развитие, подобрени условия за живот, социално сближаване и икономическо развитие. Към тази тема спадат и дейностите по регламентиране и популяризация на ясни и включващи принципи за опазване и социализация на недвижимите културни ценности на територията на общината при подобрени условия за гражданско включване в процеса на вземане на решенията.

Референтни теми: 

От SWOT анализа по стъпка 1 включва темите: 

• Голяма концентрация на културни институти и обекти на културата, на артисти, културни оператори, независими артисти, културно творчески индустрии, много добре развита система на читалищата и тяхната дейност; 
• Многопластово и разнообразно културно наследство; 
• Дисбаланс между северната и южната част на общината и столичния град по отношение на обслуженост с културни услуги;
• Лошо състояние на значителна част от културната инфраструктура; 
• Липса на ясни и разпознати правила за опазване на НКЦ; 
• Нарастващата активност на артистите в сферата на културата и възможностите им за достъпване на голям брой от действащи международни мрежи; 
• Множество международни стимули за културен обмен и засилен интерес към иновациите в културата; 
• Близост на културни и природни забележителности.

От Визия за София 2050 включва целите: 

• Автентичен и многопластов град
• Развит културен център
• Позитивен имидж
• Качествена градска среда
• Мултифункционален град

В съответствие с целите на ОУП: 

• Доразвиване на функциите на града като национална столица и за развитие на национални функции, до превръщането му в регионален, институционален и делови център; 
• Развитие на града като регионално и културни средище; 
• Ефективно, балансирано и репродуктивно използване на пространствените ресурси на града и региона, като определящо за жизнеността на града условие.

В съответствие с целите от Национална концепция за пространствено развитие: 

• Специфична цел 1.3. - Съхранено природно и културно наследство

В съответствие е с целите на Интегрирана териториална стратегия за развитие на Югозападен район: 

• Специфична цел 2.5. - Опазване развитие и популяризиране на културното наследство и културните услуги

Описание:

Местоположението, природните и културни богатства на Столична община, в съчетание с развитите услуги на големия град я правят изключително благоприятно място за множество разнообразни форми на туризъм. Посоката на развитие е пряко зависима от нуждите на местното население и гостите на града от страната и чужбина. Водещите аспекти в развитието на туризма са социални и икономически, съчетаващи се с нуждата от опазване и интегриране на природното и културно наследство и намаляване на вредните въздействия върху него, а в частност - и на въглеродния отпечатък от дейността. Едни от възможните посоки в подкрепа на нуждите на местното население са по-пълноценно оползотворяване на местния ресурс за отдих в направленията: планински туризъм - на Витоша, Люлин, Стара планина, Лозенска и Плана, балнеоложки и климатичен туризъм в националния курорт Банкя и при находищата на лечебни води в град София; крайезерен, екологичен, познавателен, селски, поклоннически, събитиен туризъм и пр. Приносът на туризма в икономическото и социалното развитие на Столична община през последните няколко десетилетия е значителен, но през 2020 - 2021 г. този сектор претърпя най-тежък удар в условията на пандемията от Ковид -19. Секторът следва да бъде подкрепен, за да се възстанови, да се подобри неговата гъвкавост и устойчивост и да отбележи ръст на икономическите показатели през втората половина на плановия период, допринасяйки за общото благосъстояние на общината. Обогатяването на традиционното предлагане с иновативни форми на туризъм и по-нататъшната цифровизация на услугите са важно условие за това.

Специфична цел 9 се концентрира върху развитието на София и общината като туристическа дестинация с по-богат, иновативен и „зелен“ туристически продукт за всички сезони и видове туристи, при балансирано ползване на разнообразието от налични ресурси. Идентифицираните насоки за дейности в подкрепа на целта са: създаване на по-привлекателна, достъпна и сигурна за туризъм среда в СО – градска и природна; развитие на туристическата инфраструктура с грижи за опазване и интегриране на природното и културно наследство; усъвършенстване на маркетинговите комуникации, цифровизация на услугите, институционална организация, координация и партньорства със заинтересованите страни в СО и извън нея за постигане на максимални социални и икономически ползи; създаване на подобрени бизнес условия за гъвкаво адаптиране и преодоляване на предизвикателствата и последствията от пандемията от Covid-19  и подобряване на икономическите показатели; утвърждаване на София като дестинация, предлагаща висококачествен туристически продукт със собствено лице и индивидуалност (бранд); изграждане на устойчиви партньорства със съседни общини за създаване на регионален туристически продукт.

Референтни теми: 

От SWOT анализа по стъпка 1 включва темите: 

• Възможност за развитие на културен и екологичен туризъм; 
• Близост на ПП “Витоша”  – потенциал за развитие на туризъм; 
• Наличие на голям брой обекти с възможност за използване на минерални води; 
• Налични условия за осигуряване устойчив достъп до ПП “Витоша” чрез реконструкция на съществуващата инфраструктура и усилване на публичния транспорт за сметка на достъпа с автомобил; 
• Близостта на културни и природни забележителности позволява интегрирани подходи за опазването и управлението им; 
• Липса на ясен икономически и културен профил на общината, който да я открои от другите водещи региони в Европа; 
• Липса на оптимална интеграция на различните видове транспорт на територията на общината.

От Визия за София 2050 включва следните цели: 

• Позитивен имидж; 
• Устойчив и иновативен туризъм

В съответствие с целите на ОУП: 

• Превръщане на туристическия сектор в самостоятелен структуроопределящ на системата и превръщане на града в регионален и европейски комплексен туристически център; 
• Изграждане на балансирана, качествена и устойчива среда за отдих; 
• Ефективно, балансирано и репродуктивно използване на пространствените ресурси на града и региона, като определящо за жизнеността на града условие. 

В съответствие с целите от Национална концепция за пространствено развитие: 

• Специфична цел 1.3. - Съхранено природно и културно наследство

В съответствие е с целите на Интегрирана териториална стартегия за развитие на Югозападен район: 

• Специфична цел 1.3. - Подкрепа за регионална специализация, устойчиво валоризираща специфичните потенциали на района; 
• Специфична цел 2.5. - Опазване, развитие и популяризиране на културното наследство и културните услуги

Описание:

Отпадането на част от учениците от образователната система в Столична община, както и големите разлики в успеха на учениците в различните части на общината, е предпоставка за бъдещи социални неравенства. Това налага спешни действия за тяхното ограничаване. По отношение на обслужеността от социална подкрепа Столична община има изградена мрежа от социални услуги, насочени към основните рискови групи - деца, хора с увреждания, възрастни хора, бездомни, която непрекъснато развива заедно с неправителствени и граждански организации. Въпреки това, липсват достатъчно услуги, които осигуряват грижи за възрастни хора и достатъчно кризисни центрове за настаняване на бездомни хора. Развитието на социалното предприемачество е възможен подход за сътрудничество между уязвимите групи население и местния бизнес.

Специфична цел 10 поставя вниманието върху необходимостта от намаляване на социалните неравенства, с което цели да подобри социалното приобщаване и включване в активния живот на уязвими групи хора от всички възрасти и малцинства. Реализацията на целта ще обхване действия като: подобряване на достъпа на населението до образование и учене през целия живот; подобряване на възможностите за включване в пазара на труда на социално изключени лица и намаляване на бедността; създаване на качествени социални услуги, които да подпомагат нуждаещите се; осигуряване на достъпна и включваща среда за хора в неравностойно положение; осигуряване на достоен живот на самотни възрастни хора и подкрепа на самотни родители. 

Референтни теми: 

От SWOT анализа по стъпка 1 включва темите: 

• Наличие на стратегическа рамка по отношение на демографското развитие и активния живот на възрастните и за насърчаване на физическата активност на населението; 
• Активни граждански, професионални и академични организации и групи; 
• Тенденция за повишаване на жилищния стандарт; 
• Добро покритие на социалните услуги на СО; 
• Значително изоставане на основните показатели, характеризиращи развитието, спрямо средните за ЕС; 
• Застаряващо население и висок коефициент на възрастова зависимост; 
• Дисбаланс между северната и южната част на общината; 
• Налични образователни неравенства и липса на достатъчно места в детските заведения на територията на СО; 
• Липса на разнообразие от социални услуги, които да отговорят на нуждите на населението, като и недостатъчен специализиран персонал, който да работи с хора в нужда.

От Визия за София 2050 включва следните цели: 

• Сближаване и общност
• Качествена градска среда
• Мултифункционален град 

В съответствие с целите на ОУП:

• Изграждане на качествена, балансирана и устойчива жизнена среда, отговаряща на съвременните изисквания на обитателите на Столична община.  

В съответствие с целите от Национална концепция за пространствено развитие: 

• Специфична цел 3.1. - Пространствена свързаност и достъп до услуги; 
• Специфична цел 3.2. - Подобряване качеството на социални, здравни, образователни и културни услуги

В съответствие е с целите на Интегрирана териториална стратегия за развитие на Югозападен район: 

• Специфична цел  1.1. - Подобряване на научноизследователски потенциал на столицата и района; 
• Специфична цел 2.1. - Образование и обучение за висококвалифицирана работна сила; 
• Специфична цел 2.4 - Подобряване на социалните услуги и социалното включване

Описание:

Южните територии на града са подложени на сериозен инвеститорски интерес, който привлича след себе си нови жители. Това увеличава необходимостта от осигуряване на инфраструктура и обществени сгради като училища и детски градини, които да обслужват хората, но същевременно намалява пространството, където тези обществени мероприятия могат да бъдат реализирани. В северните територии се насочват само 15% от инициативите за жилищно строителство и е необходимо насочване на интереса към тях за постигане на балансирано развитие на територията на града и общината. Постигането на мултифункционални квартали и населени места, в които парковете и най-необходимите услуги се намират в рамките на 10 минутна разходка от дома би допринесло за повишаване на удовлетвореността на гражданите от местата, в които живеят и би обогатило възможностите за работа и забавление. Повишават се изискванията на гражданите към средата, а развитието на система от качествени обществени пространства би позволило на повече хора да припознаят квартала си като продължение на своя дом, в който се чувстват комфортно и където имат възможност да общуват и прекарват време.

Със Специфичната цел 11 “Програма за София” поставя на фокус необходимостта от балансирано развитие на територията на общината. Това е възможно чрез насочване на инвестиции към северните и западните части на града и общината, с което да се повиши качеството на живот в тях като същевременно се намали прекомерното натоварване в южните територии. Други действия, които ще подпомогнат постигането на целта са реализирането на планираната зелена система, поддържането на съществуващата зелена система и подобряването на достъпа до нея, както и създаването на други обществени пространства като площади и пешеходни или споделени улици в кварталите извън центъра. Подобряването и осъвременяването на дизайна на градската среда чрез приоритизиране на пешеходците и тяхната безопасност също ще допринесат за създаването на комфортна и сигурна градска среда. За оптимално постигане на целта е важно да се приложи разработената система за приоритизация на имотите за отчуждаване, които попадат в планираната зелената система, както и надграждането ѝ с имоти за улична инфраструктура и обществени сгради.

Референтни теми: 

От SWOT анализа по стъпка 1 включва темите: 

• Добре планирана зелена система, осигуряваща връзките на урбанизираните територии с планините, междублокови пространства и градски части, богати на зелени площи; 
• Дисбаланс между северната и южната част на общината и столичния град по отношение на обслуженост с обществени, културни и социални услуги, свързаност, зелена система, екологични условия и инвестиционен интерес; 
• Изостава обслужването на територията с обекти на публичната, зелената, образователната и социалната инфраструктура, за сметка на интензивно развитие на строителството, често предпоставено от ОУП; 
• Налични образователни неравенства и липса на достатъчно места в детските заведения на територията на СО; 
• Неоползотворен потенциал на екосистемите; 
• Възможност за запазване баланса между урбанизирани и неурбанизирани територии и използване на потенциала на София и населените места за развитие на компактен град; 
• Парковете, междублоковите пространства, нереализираните обекти на зелената система и обектите на синята система притежават нереализиран потенциал.

От Визия за София 2050 включва следните цели: 

• Качествена градска среда 
• Компактен и концентриран град

В съответствие с целите на ОУП:

• Ефективно, балансирано и репродуктивно използване на пространствените ресурси на града и региона, като определящо за жизнеността на града условие;     
• Преразпределение на функции (съществуващи или нови) между града и региона за постигане на балансирано функционално на отделните им съставни части;  
• Преразпределяне на функции (съществуващи и нови) между моно-функционално структурираните части на компактния град и прерастването им в полифункционални.

В съответствие с целите от Национална концепция за пространствено развитие: 

• Специфична цел 2.2. - Стимулирано развитие на специфични територии; 
• Специфична цел 3.1. - Пространствена свързаност и достъп до услуги

В съответствие е с целите на Интегрирана териториална стратегия за развитие на Югозападен район: 

• Специфична цел 3.4 - териториално развитие и сближаване

Описание:

Пандемията от Covid-19 и последвалият икономически спад не повлияха отрицателно на жилищния пазар. Именно изолацията на населението по домовете ясно показа необходимостта от повишаване на жилищния стандарт - качествено жилище с достатъчно площ, въздух и светлина, в комфортна градска среда. Такива жилища обаче не са лесно достъпни за млади семейства или други хора без достатъчна стабилност и обем на доходите. Създаването на работеща жилищна политика би подпомогнала обезпечаването на жилищните нужди на повече граждани. Демографските прогнози показват, че населението на общината ще расте с много бавни темпове, докато вероятно част от съществуващите жилища са необитавани. Това е ясен знак, че е необходимо да се насърчи обновяването и поддръжката на вече изградения сграден фонд чрез програми за конструктивно укрепване и повишаване на енергийната ефективност за достигане на съвременните стандарти. А там където това е невъзможно - заместването на сградите с нови, но в същата вече благоустроена градска среда. Удължаване на жизнения цикъл на сградите е важна стъпка към по-устойчивата употреба на вече използваните ресурси и намаляване на въглеродния отпечатък на общината.

Специфичната цел 12 на “Програма за София” е насочена към удължаване на експлоатационния живот на жилищата чрез подобряване на тяхното качество, както и към създаване и прилагане на инструменти за осигуряване на повече възможности за достъп до жилище на по-разнообразни социални групи. Ключово действие за постигане на целта е разработването и изпълнението на общинска жилищна политика, която изучава и адаптира работещи модели от световната практика. Необходимо е и продължаване в някаква форма на програмата за обновяване на конструктивното състояние и подобряване на енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Важни са действията, насочени към увеличаване на колективното възприемане на сградите като споделен от собствениците на отделните жилища ресурс, чиято поддръжка е обща отговорност.

Референтни теми: 

От SWOT анализа по стъпка 1 включва темите: 

• Тенденция за повишаване на жилищния стандарт; 
• Застаряващо население и висок коефициент на възрастова зависимост; 
• Липса на жилищни политики както за обезпечаване на жилищните нужди на жителите на общината, така и за поддръжка на жилищната среда и сградния фонд в съответствие със съвременните изисквания, вкл. относно енергийната ефективност; 
• Липса на достатъчно места в детските заведения; 
• Дисбаланс между северната и южната част на общината и столичния град по отношение на обслуженост с обществени, културни и социални услуги, свързаност, зелена система, екологични условия и инвестиционен интерес; 
• Възможност за подобряване на енергийното и конструктивно състояние на сградния фонд в рамките на продължаващата програма за обновяване и енергийна ефективност на жилищата; 
• Възможност за разработване и изпълнение на общинска жилищна политика, базирана на актуално преброяване и прилагане на добри практики от ЕС

От Визия за София 2050 включва следните цели: 

• Сближаване и общност
• Компактен и концентриран град

В съответствие с целите на ОУП:

• Изграждане на качествена, балансирана и устойчива жизнена среда, отговаряща на съвременните изисквания на обитателите на Столична община 

В съответствие с целите от Национална концепция за пространствено развитие: 

• Специфична цел 3.1. - Пространствена свързаност и достъп до услуги) 

В съответствие е с целите на Интегрирана териториална стратегия за развитие на Югозападен район: 

• Специфична цел 2.4. - Подобряване на социалните услуги и социалното включване