Контекст

Много стратегически и програмни документи на Столична община посочват, че София трябва активно да работи за съхраняване и популяризиране на архитектурния пласт от втората половина на ХХ век. Нуждата от идентифициране и защита на значими образци в българската архитектура, създадени след Втората световна война, е посочена в Плана за развитие на Столична община 2014 – 2020 г., Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР), дългосрочната стратегия за развитие на Столична община "Визия за София", Плана за интегрирано развитие на общината — Програма за София. Интересът към новото ни архитектурно наследство се потвърждава от редица изследвания в сферата на туризма и международни публикации по темата, които подчертават нуждата от идентифицирането и опазването му като предпоставка за развитие на културното многообразие, туризма и икономиката в общината.

Архитектурното наследство от втората половина на ХХ век предизвиква и все по-голям световен интерес и расте броят на международните инициативи, свързани с него. Още през 1991 г. Съвета на Европа издава специални "Насоки за опазване на архитектурното наследство на ХХ век", в които препоръчва на европейските правителства да "разработят стратегии за идентифициране, опазване, възстановяване и популяризиране на архитектурата на ХХ век". През последните десетилетия именно този архитектурен пласт е сред приоритетите на световни експертни организации като DOCOMOMO (международната организация за документиране и опазване на сградите и забележителните места на Модерното движение) и ICOMOS (международна експертна организация за опазване на културното наследство със специализиран научен комитет за наследството на ХХ век ISC20C).

България изостава драстично от тези световни процеси на съхранение, развитие и популяризиране на това ново архитектурно наследство. У нас архитектурата от ХХ век и особено от втората му половина все още е считана за сравнително "млада", близка до нас. В резултат тя е лишена от обективна оценка и мерки за опазване и целенасочено използване, въпреки огромното количество създадени в този период обекти - сгради, публични пространства и инфраструктура. В Националния регистър на недвижимите културни ценности са вписани едва няколко обекта, изградени в страната след 1944 г. Само един от тях - парк "Камбаните", се намира на територията на Столична община. Това поставя в риск потенциално ценни образци от близкото ни архитектурно минало на територията на цялата страна.

Културна стойност

Големите и видими сгради и комплекси, строени в България след 1944 г., обикновено са слагани под общ знаменател с етикет "соц" и "комунистическо наследство", без да се отчита фактът, че сред тях има и ценни образци на времето си, отразяващи локално глобалните културни и архитектурни явления през ХХ век. Централизираното социалистическо строителство променя сериозно голяма част от българската обитаема среда. Бързата модернизация след Втората световна война налага нуждата от масово строителство, което произвежда не само утилитарни, но и уникални обекти. Така именно архитектурата от този период формира облика на повечето публични пространства в България и на сериозна част от застроената среда и до днес.

Това са материални свидетелства от специфичен отминал период в историята на България, който се отличава с големия мащаб на публичните си инвестиции, с постигнатите в някои случаи високи нива на архитектурно-художествен синтез, както и с отчетливата свързаност на всички етапи на проектиране и строителство - от градоустройство през архитектура до детайл. Този принцип на комплексен подход в общия случай е оставил богато наследство от качествени образци, които очакват своето признаване като архитектурно-културен потенциал. Те отдавна предизвикват сериозен туристически интерес сред български граждани и международни туристи.

Рискове

Все по-често този архитектурен слой в България е подложен на сериозни трансформации, водещи до обезличаване или разрушаване. Всички музеи, галерии, административни сгради, училища и детски градини, хотели и площади, театри и библиотеки са част от ежедневието ни, постоянно обитавани и все още далеч от патината на наследството от предходни периоди — като античните мозайки, средновековните крепости и възрожденските къщи например. Ето защо, бидейки "по-нови", те не се възприемат като потенциално ценни и затова лесно и напоследък твърде често са застрашени от необратими реконструкции. Няколко популярни примера от София са топлоизолирането на видимия бетон на Руския културно-информационен център в София, или разрушените ресторант "Ропотамо" и сладкарница "Феята". Всички те са знакови сгради, които, макар и създадени през периода на социализма, са маркер за модернизационните усилия на епохата.

Стъпки

Инициативата Ново архитектурно наследство предлага следните стъпки за идентифициране, защита и популяризиране на архитектурните ценности, построени в България след 1944 година.

1. Констатиране на нуждата от изява на новото архитектурно наследство

На база международния опит в сферата и локално проведени изследвания и анализи, редица стратегически документи на Столична община като Общински план за развитие, Интегриран план за градско възстановяване и развитие, Визия за София, Програма за София, посочват нуждата от целево изследване на този слой и определяне на значими образци от него, които да бъдат защитени като културна ценност.

2. Проучване, анализ и оценка

Общинското предприятие Софияплан възлага на Центъра за научни изследвания и проектиране към УАСГ да изготви конкретно предложение за образци на българската следвоенна архитектура на територията на Столична община, притежаващи потенциал за културно наследство. Екипът на УАСГ в партньорство с Българския национален комитет на ИКОМОС преминава през близо двегодишен процес по събиране и категоризиране на информация и анализ на качествата на различни обекти от периода в София.

3. Йерархизиране

В резултат на проучването е изготвен йерархизиран дълъг списък с над 100 обекта, сред които има сгради, комплекси, градски структури и градски пространства, паркови пространства, архитектурно-скулптурни ансамбли и пр.

Изготвена е и селекция на потенциалните обекти с най-отчетливи качества на културно наследство, които в същото време са и в най-голям риск от загуба на ценността. Това е йерархизиран кратък списък от 15 единични и 7 групови недвижими културни ценности.

От тях за 15 единични и един групов обекти са изготвени подробни аргументации за културна значимост по реда на Закона за културно наследство (ЗКН).

4. Представяне и обсъждане

Инициативата е в етап на публично представяне и обсъждане на резултатите от проекта. За представителите на екипа предстои провеждането на срещи със собствениците на сградите, администрацията на Столична община, институции, браншови организации и различни заинтересовани страни с цел събиране, анализиране и отразяване на обратната връзка по проекта.

5. Учредяване на фондация Ново архитектурно наследство

Учредена е фондация "Ново архитектурно наследство", която да наследи резултатите и да продължи инициативата за съхраняване, развитие и популяризиране на най-отличителни архитектурни обекти в новата ни история.

6. Популяризиране

Новосформираната фондация ще инициира и създава различни комуникационни кампании, активности и проекти, които целят да информират и образоват широката общественост и да популяризират ярки образци от българската архитектура и култура от периода по света и у нас. Сред дейностите на фондацията ще са поддръжка на уебсайт nan.bg с постоянно надграждана информация за забележителни обекти, строени след 1944 г.; информационни материали и книжни издания; създаване, провеждане и популяризиране на туристически турове и маршрути; събития; кампании в социалните мрежи; проекти и др. Фондацията ще работи с институциите в полза на собствениците на сгради от новото архитектурно наследство, за да покаже и утвърди възможностите за тяхното бъдещо съхранение, развитие и интегриране в многообразната градска среда и обществен живот.

7. Предлагане на конкретни обекти за защита като "недвижима културна ценност"

За споменатите 15+1 обекти, фондацията ще предложи защита като културно наследство според изискванията на българското законодателство.

8. Съхранение и развитие на Новото архитектурно наследство

В дългосрочен план инициативата трябва да работи в две основни направления:

1. Популяризиране на новото архитектурно наследство на България у нас и в чужбина;

2. Утвърждаване на новото архитектурно наследство като ресурс и работа с институциите и общините в България за утвърждаване, разширяване и популяризиране на ползите от статута "недвижима културна ценност", в интерес както на собствениците на обекти от този архитектурен слой, така и на обществото като цяло.

Възможности

Статутът "недвижима културна ценност" у нас обичайно се свързва със сложни процедури за съгласуване на строително-ремонтни дейности и други административни утежнения. С осъвременяването на институциите и общините, както и с увеличаването на възможностите, които дава европейското финансиране обаче, този статут може да носи и все повече ползи и възможности за развитие:

собствениците са освободени от данък сгради и могат да се възползват приоритетно от кандидатстване по финансиращи европейски, национални, общински програми;
с нарастващия интерес на активните и по-млади поколения към културата на ХХ в. обектите могат да се използват и развиват като културни и туристически забележителности;
експертно подготвените режими към предложенията за статути не налагат само забрани, а предлагат и възможности за развитие на обектите.

Тъй като сградите от по-ново архитектурно наследство са използваеми и използвани, те имат динамични нужди от подобрения и ремонти, като например от повишаване на енергийната им ефективност. Затова предложенията за защита, създадени в рамките на проекта, предлагат режими за опазване (граници на обектите и предписания за бъдещи намеси), които се опитват от една страна да запазят ценностните характеристики на обектите, но от друга се стремят да отговорят на нуждите на техните собственици и ползватели. Стремежът е режимите да са алгоритми за устойчиво развитие, съобразено с качествата на обектите.

На дневен ред остава предизвикателството за осигуряване на достатъчно средства за опазването и поддръжката на паметниците на културата по справедлив за обществото начин. Това предизвикателство е валидно за всеки един исторически период и инициативата "Ново архитектурно наследство" цели не само да добави нови образци, които само формално да бъдат защитени от закона, а в сътрудничество със собственици, инвеститори и институции да намери работещи механизми за ефективното опазване на ценностите. Съхранението на ценностите от новото ни архитектурно наследство ще осигури многослойност на съвременните български градове и ще опази тяхното многообразие — задължителна предпоставка за икономическото им, социално и културно развитие.

Потенциални обекти за защита като културно наследство

Вижте картата в пълен размер

Първи обекти, предложени за защита като културно наследство

Комплекс на държавна резиденция "Бояна"